Т Е Ч
Действащи лица:
Старецът ( щърбав и хърбав, та знае ли се )
Якият ( Младеж с естествено развити мускули )
Инкасаторка ( Девойка с пищни форми и естествен бюст )
Гей ( Или иначе казано, новоизлюпен педераст )
Сцената е полутъмна. Тоалетно помещение – кенеф. Възрастен мъж с гръб, пикае. До него няколко кофи. Изтръсква си го. Прибира го в панталона. Лампата светва. Взема канче вода от кофата и я лисва в тоалетната чиния. Псле мисли малко, гребва още едно канче и промърморва:
Старецът:
-Айде, пенсия е! Нека се прочисти. ( Сяда на тоалетната чиния и пресмята на пръсти, мърмори си ) – Да…за тока. ( Свива единия пръст ) Непременно за тока…5-7…абe, хайде да са 10 лева, че все го увеличават. После…за хляб … колко да са? 15 лева…миналия бяха 17, но я какъв шишко съм станал ( хваща хърбавия си корем за да си покаже сланините), 15 ще стигнат. Лекарства… махаме ( брои на пръсти ), а бе махаме всичко, остават само за кръвното. Месо…не, само сирене…е, ако останат пари. Ще си купя от растителна мазнина, че по-евтино. И мляко- менте ще взема, колбас без месо ще взема…живот-менте караме, ама нейсе! Но 1-2 яйца ще трябва да има. Прочетох, че не били толкова вредни, пък ги обичам пущиниите! Брей, как ще я кърпя тоя месец!
Звъни се. Старецът става тежко и се тътрузи да отвори.
- Идвам де! Човек не може една вода да пусне на спокойствие. Сметките да си направи, живота да си устрои, тъй де, да го пригоди към поредното оцеляване…
Влиза девойка-инкасаторка. Пищна, сочна, намахана.
- Добър ден, драги ми господине!
Старецът :
-Добър ден…( оглежда я изпитателно) , моме!
Инкасаторка :
- Аз съм от В и К-то!
Старецът стои като прикован, ченето му увисва.
Инкасаторка:
- Да, да, аз съм жива и целеничка. Като вие не идвате, ние ви идваме на крака. (Оглежда го изпитателно и се върти около него.) Що така цели три месеца не сте се вясвали край гишетата ни, не сме се виждали? Покривате ли се? Е, ако е така, няма да успеете, въпреки уважението ми към годините ви. Вероятно считате, че сте понатрупали някои хватки през дългия си житейски път, но при нас няма да се получи. Дори и да сте прелъгали смъртта някои и друг път, В и К-то няма да прелъжете.
Старецът с хваща за сърцето.
Инкасаторка: Ха седни, де! Аз не съм лош човек, влизам в положението. И мен майка ме е раждала…
Старецът : Айде бе…
Инкасаторката продължава, все едно, че не е чула : - Пък и нямате кой знае каква сметка. Е, 320 лева са, не са хиляди. И то – за три месеца! А в Енергото знаете ли какви сметки има? Там хилядарката си е направо смешна сума. А за ТЕЦ-а да не говорим! Щастливец сте, че не са ви закрепостили към ТЕЦ-а! Направо сте си щастливец!
Старецът : Ама как така, бе моме? 320 лева! Ми аз вземам 155 лева пенсия! Откъде да ги намеря?
Инкасаторка : Ами защо, като ви е толкова малка пенсията, не си правите сметката?
Старецът : Е как да не я правя? Цял съм се превърнал в сметка. Елка, калкулатор, везна, компютър, цепя стотинката на две, само и само да я скърпя. Дори, когато пикая, все смятам! Смятам!
Инкасаторка : Цепиш, но нещо друго. Извинете, но вие ( замисля се) айде да си говорим на ти, че работата взе да опира до подробности от живота и до нуждите ви, но май правите всеки ден безуспешни опити за самоубийсто. ( Старецът сяда като подкосен и гледа стреснат.) Да, да, иначе как ще обясниш изрзходването на толкова вода? Искаш да се удавиш в басейн, нали? Нали така! По-аристократочно е! Пълниш го, режеш вените, курдисваш бутилка вино за кураж до себе си, отпийваш , а кръвта ти тече ли, тече…После идват роднини, полиция, медиите гърмят, дават те по всички телевизии! Иначе как бихме заспали, ако не разберем за вашето странно самоубийство?!
Старецът : Може бе! Ама защо да се самоубивам в басейн? Ако толкова ми накипи от такива инкасатори като теб, има и къде-къде по-евтини начини да го направя.
Инкасаторка : Ако намекваш, че може да се шибнеш под някоя кола, не ми се вярва много. Съвестен ми се виждаш и едва ли би вкарал някой в затвора. Тъй че това, което ти казвам, е факт. Бележката, де! Тя е факт! И не съм я измислила аз. Това са данниите от твоя водомер, които са вкарани в нашия компютър, веикатовджийския, де! А той е машинка, безжизнена – няма братко, батко, сват, любовник и прочие. Без-при-страс-тен! Машина – щрака-лака и резултата ти е налице – 320 лева! Значи си ги изразходил. Ето (оглежда обстановката) тоалетна имаш – значи имаш казанче – вода тече…Ти…с извинение, май доста пикаеш? Може би имаш болни бъбреци или пък вечно разстройство?
Старецът : Не бе, добре съм с бъбреците, дори много добре. И да не се стискам, по 3 пъти пикая, е понякога и повече, но (натъртено) ряд- ко!
Инкасаторката мисли усилено: И тогава, защо така? Сигурно след всяко ходене пускаш водата от казанчето по 10 пъти!
Старецът, ядосано: Пускам! Вятър пускам!
Инкасаторка : Е сигурно оставяш да ти смърди!
Старецът започва да крачи възбудено и обяснява:
-Гледах аз преди време при дъщеря ми по “Дискавъри” филмче за Африка. А там, както и инкасаторките знаят, водата малко. Та на тия хорица им се полагаше по 5 литра. Първо се мият, после в същата вода перат и накрая – в градината. И аз съм като тях! (Настанява се върху кофата и обяснява, вече по-спокойно.) Та значи, да речем, почвам да се къпя. Стъпвам в легена, ей онзи ( посочва един по-голям леген) Пускам водата и се къпя толкова, колкото да се напълни легена. ( Поглежда към недоумяващата инкасаторка ) Да не тече водата в канала , затова съм в легена. После в същата вода накисвам прането. И да не мислиш, че после я изхвърлям? Не! Изливам я в кофи и я ползвам за тоалетната. По 1 канче на пикаене и по 2-3 за голямата нужда. Около пенсия поливам повече. По-чистата вода ползвам за цветята и други домакински нужди.
Инкасаторката се чуди:
-Брей…новатор! ( мисли усилено ) Обаче пак си изразходил за 320 лева вода. И какво ще правим сега?Толкова засега от мен - Латинка Минкова
Ако ви е интересно какво става, ще продължа публикуването й.