Постинг
28.10.2010 12:39 -
Зима иде, хляб няма, зрелищата изтъркани, а ние пак оцеляваме
Застудя…Това кой как ще се топли, вече трябва да е решено. И когато човек от така наречения електорат е закърпил бюджета да не зънзика от студ и да залъгва стомаха със сурогати, че истинската храна вече е на цена като предмет на лукса, си е жив подвиг. Тия дни и моето семейство допринесе с късмета си към така нареченото оцеляване. Времето беше хубаво, мокро и слънчево се редуваха и както казваме любителите на брано, настана време гъбарско. Напълнихме три кофи масловки, после се почна едно чистене и ей ги двадесетина бурканчета, идеална добавка за пици, спагети и някакви салати, измислени от щерките. Ние сме по брането и консервирането. Накрая въздъхнахме доволно „ Ей го, пак допринесохме с нещо за трапезата (с други думи, за оцеляването ) И Бог ни го даде без да садим и копаме, а като добавим неочакваната реколта от краставици и домати от двадесетината квадрата, които пък задоволиха друга част от кулинарните ни щения, нещата се наместиха във финално и доволно потриване на ръце - и тая зима ще има буркани! Щото пак разбрахме - хляб няма да има. Бюджетната пица не само че постна, ами в последните месеци си е жив мираж. Затова отново почнаха да ни пробутват зрелища. Е, няма да седна да изреждам полицейските акции, почнали от Октопода и обхванали всевъзможни имена, достигащи и до Дупетата ( интелигентния човек ги нарича крайчето на салама ) Всеки ден за закуска, обяд и вечеря ни сервират „Ново двеста”, т.е. днес предлагаме това, до довечера не се знае как ще е. Ще се пенсионираме, не…да, ама зависи кога. И зависи кой. И най-вече зависи дали въобще ще стигнеш до гадините. Съвсем фантастично звучи да натрупаш изисквания стаж. И се чудя защо? То вече никой не вярва, че нещата наистина ще се случат, не вярваме и че някой ден ще осъмнем с нещо ясно и точно, та да си начертаем нещо за утре, за вдруги ден и не мечтаем. И с хеликоптери летяха да видим как живеят тарикатите, ограбили ни до шушка и построили си палати с парите ни…Но, зима иде. Трябват ни зрелища, дадоха ги, пошумяха, полетяха, помърмориха, вероятно ще набият чемберите на някои за ненужния разкош, дори обещаха, че закона ще се изпълни и незаконните постройки ще бъдат съборени или предоставени на държавата… Зрелища, ама последното действие се бави. Защото май няма да се състои. И хората въобще няма да се учудят, защото кое е станало така, както се обещава. Затова зрелището е с ниско качество и за баламурници. После за разнообразие в жанра, депутатите се погват с уточнения кой е гей и кой не е, като че за народа е много важно да знае какво правят под юрганите. И с кого. А на упреците един към друг колко са некадърни (по правило преждеуправляващите), вече не обръщаме внимание, защото отсега си знаем, че сега управляващите хич ги няма, та след тях няма да има поне тази „новина”. Защо споменах подвизите ни в консервирането? Защото това е част от оцеляването, което си е чисто наша заслуга, но в угода на тези, заради които оцеляваме. Т.е. ние се мъчим като грешни дяволи, само и само да подишаме още малко, че и го правим, вместо да потърсим сметка на тези, които ни докараха до това унизително оцеляване. И за да не е съвсем песимистично, личната ми утеха е, че сме народ, трениран да оцелява при всякакви условия и дори метеорит да тресне Земята, пак ние ще сме оцелелите, за разлика от динозаврите.
Латинка Минкова
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
вили
28.10.2010 12:46
28.10.2010 12:46
Права си Лате, всички есенно време си спомняме за Консерваторията,която ни спасява!
цитирайДа минат хиликоптерите над нас, и от тях да валят саламчета, вафлички, бонбонки и др.
цитирайне е ли по-добре да завалят без парашут тия, които се "упражняват" във власт, ама не ги бива за тая работа.
цитирайзащо не?
цитирай
