Зад благодарността може да се крие и простащина
Не знам дали ви се е случвало да забиете поглед във витрините с храна и когато видите щандистката, да си поръчате от стоката, без да се огледате наоколо. Ето такава ситуация ми се случи и преди да разбера, че секунда преди мен се е доближила друга клиентка , се извиси силен, ядовит глас:
-Нито съм нито толкова малка, нито толкова незабележителна, за да не ме видите! – Дамата с нахлупена черна капа беше възмутена от дъното на душата си.
-Извинете ме! – опитах се да реагирам като средно интелигентен човек и наоколо се възцари неловко мълчание. Девойката-щандистка ни оглеждаше и се чудеше какво става.
Капелатата дама си поръча две тарелки с маслини. Погледна в едната и отново извиси глас:
-Тук има една наранена маслина! Благодаря!
При този израз вече ясно си пролича, как дамата умишлено вмъква някакъв акцент, с други думи, българският й вече така убягва, та чак го фъфли.
-Вероятно е наранена с лъжицата, с която сипваме, - обясни щандистката.
-Аз такива маслини, които се нараняват толкова лесно, не купувам. Благодаря!
-Ще ви я сменя, – предложи момичето.
-Аз изобщо не желая такива маслини. Приберете си ги! Благодаря!
Дамата се фръцна и с чувство на превъзходство си тръгна. Наистина няма начин да не я забележиш при това поведение!
-Какво и става на тази? – Момичето зад щанда се чудеше какво се е случило.
Е как да и отговоря! Вярно, че всеки има право да плаща за стока, за която е приел, че е качествена. В правото си е дамата да се сърди за наранената маслина. Но тя демонстрираше поведение на обидена миячка на чинии някъде си и кацнала на одрипавялата родна земя, да избива комплексите от унизително съществуване в нечия кухня като последна дупка на кавала.
Вътрешно реших, че отвън дамата вероятно ще се метне в някой джип. Е , не познах! Очакваше я доволно отрошен стар Опел и шофьор с дочени панталони. Не, нямам нищо против този вид дрехи. Та кой българин, уважаващ труда няма в килера подобна дреха! Обидното беше друго, че тази жена, демонстрираше някакво чувство на превъзходство, макар че неволно се сетих за поговорката „Пази боже, сляпо да прогледа”, въпреки че тя с нищо не показа проглеждане. Постоянното „Благодаря” от устата й звучеше повече като караница, без помен на нотка от някаква истинска благодарност.
Латинка Минкова