Наше село е закътано в планината, но не значи, че си нямаме ликвидационен съвет. Имаме, то се знае и той най-надлежно ликвидира всичко, що имаше в ТКЗС-то. За два-три месеца от него не остана и помен, ако не считаме темелите на оборите. Като отпрати и последната крава по надлежен ред, Вълчо-ликвидатора отупа доволно ръце и рече мъдро:
- Готово!
След тази му финална реплика народа напълни новозакупените фризери с овчо и говеждо, примъкна под сайвантите полагащите им се части от селскостопански инвентар и го удариха на живот.
По това време градските им чеда бяха споходени от неописуема любов към селските си роднини и месото свърши бърже. Към инвентара те не проявиха интерес, но не може все те за всичко да мислят. Дето се вика думба-лумба за два дни и на третия селото се кротна в тих размисъл над въпроса: “Като как ще я караме сега? Няма ни обори, ни крави, ни трактори.”
И така до една хубава утрин, в която най-мъдрия и прогресивен селянин на име Дончо, учен мъж на 69 години, не оповести новата и най-смела стратегия за селото.
- Ще развиваме селски туризъм за чужденци и ще се натъпчем с пари като едни същи Крезовци! – отсече той и започна да разпределя задачите: - Младите мъже и жени на възраст от 60 до 70 години ще образуват две групи, облечени в национални носии. Жените ще се закичат със здравец и ще метнат на рамо кобилици с менци за вода. Мъжете ще се крият на групички зад плетища и дувари, ще скачат насреща им и ще им напиват водата. Някои по-свободомислещи може да позволят пощипване и опипване, но в рамките на българската традиция. Когато не сте в група, жените ще се усмихват срамежливо и ще свеждат поглед, а мъжете може да удрят калпак в земята, като подвикват юнашки у-бре-бре-бре! В това време чужденците ще гледат слисани, ще щтракат с фотоапарати и ще увековечават тези знаменателни събития.
По-възрастните ще образуват друга група – за пъстър хоровод и под акомпанимента на Добри гайдаря ще друсат хоро. Но да не са бързи ръченици, че да не се гътнем, за срам пред чужденците! Женурята, които все още могат да държат хурки и вретена и да плетат на 1, 2 или повече куки, да си курдисат столче пред вратите и да показват българската скопос и ненагледна хубост.
Баба Еленка, която е най-запазена, носи очила и е работила в музей, е освободена от носенето на национална носия. За нея съм приготвил дънки, сафари, каубойска шапка и чепици до колената. Тя ще е екскурзоводка. Ще показва оборите като исторически останки от минали времена и ще води туристите по запустелите земи. Те ще бъдат представени като непокътнати девствени билкови плантации, от които гостите ще могат да си свиват сувенирни китки, естествено срещу заплащане. Така хем ще печелим, хем може да пооплевят нивите.
Вечерно време ще искам от всички групички да се чува кръшен смях, весело подвикване и умерени закачки. Може да си ходите с фенери на гости, така хем ще замажем проблема с уличното осветление, хем ще създаваме атмосфера. Като видят тия чудесии, чужденците ще се бръкнат дълбоко в джобовете си и ще си ръсят парите. Всичко, що е останало по случайност от селскостопанския двор, да бъде опаковано в станиол и вързано с фльонга и цена.
Баба Цена, дето не си тури козата във фризера, да я изкара на площада и сутрин дя цвъцка мляко пред погледа на смаяните чужденци. Който иска, може да си купи мляко и от нея. Дядо Пешо назначавам за барман. Коктейли, шейкъри, лед, сламки…всичко да му е като по ноти и да не съм го видял да се подпира на бастуна!
Освен това всички мъже да сучат мустаци, жените да навирят що е останало от цицките им и по-смело да удрят по едно червило.
Ей така наше село ще стане международно известно със селския туризъм, а ние ще заживеем по мед и масло!
С тези напътствия умния селянин Дончо завърши вижданията си за икономическото състояние и бъдещия просперитет на българското село, а бъдещите селски богаташи се пръснаха по къщите си, за да се кипрят и гиздят в очакване на тълпите от смаяни чужденци, дошли да видят що е това българско село след ликвидационна комисия.
1994 г.
Латинка Минкова
Откъс от книгата "Под кривата круша"
А сега около селата изглежда добре, друг е въпроса кой кой е в българското селско стопанство.А българските села са празни.Някои от тях са открити от хора с пари и се пълнят по празниците.
