Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06.2018 23:27 - РОЛЯТА НА ВАСИЛ АПРИЛОВ ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО НА НОВОБЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА. Лекция
Автор: elenanalbantova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1326 Коментари: 1 Гласове:
6

Последна промяна: 25.06.2018 23:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

РОЛЯТА НА ВАСИЛ АПРИЛОВ ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО НА НОВОБЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА

Васил Априлов е ключова фигура за българския живот през 30-40-те години на ХІХ в. Той е един от най-високо ерудираните българи през тези 10-летия, а освен това успява да натрупа опит както в стопанските, така и в обществените дела и това го прави авторитетен в очите на съвременниците му. Дори когато някои от тях не са съгласни с неговите позиции, те отчитат тяхното наличие. Априлов е типична рожба на своята епоха - човек, възпитан в духа на Просвещението, което издига в култ динамичната личност, успял чрез своя труд и предприемчивост да се утвърди в обществото на търговци и предприемачи в търговска Одеса.

Априлов е роден в Габрово през 1789 г. – това е годината на Френската буржоазна революция, която е продукт на епохата на Просвещението. Делото на Априлов е илюстрация на зрелостта на бг Просвещение! По стечение на случайността рождената му година е и годината, в която Русия завладява от Османската империя малката крепост, на чието място по-късно ще бъде създадена Одеса. Това е градът, който именно благодарение на Априлов се превръща в първия бг културен център.

В Осман. империя времето, когато се ражда Априлов, са годините на гражданска война, т. нар. кърджалийство, което е резултат от политическа и икономическа криза.

Когато е на 11 г., баща му е убит и  братята му Христо и Никифор, които са търговци и банкери в Москва, идват в Габрово да разделят между сестрите си наследството на бащата и вземат Васил със себе си. В Москва го дават на частен у-л по гръцки, а по-късно го записват в Брашов в немска гимназия. Тук той изучава системно гимназиалните науки, вкл. няколко езика и музика. И до днес е запазена библиотеката му, която завещава на Габровското у-ще и от нея се вижда както интересът му към филологията, така и към музиката. Интересът към филологията впоследствие го прави и най-ерудираният българин по проблемите на раждащата се славистика.

През 1808 г. се установява в Одеса, където вече са и братята му. Т. като е един от най-образованите жители на новия град (Одеса е основана само преди 13 години), той е избран в управата на града – т.нар. магистрат. Заедно с по-големия си брат Христо купуват земя (хутор) и засаждат 300 ябълкови дърветата. Скоро братът умира, но след като дърветата дават плод, Априлов се заема с производство и търговия на калвадос (водка). През 1821 г. подкрепя Гръцката завера, като предоставя един от магазините си за база на събиращите се етеристи. След разгрома й той се отказва от революция за сметка на просвета. Това ясно се вижда в кореспонденцията и брошурите му. От млад е болен, вероятно от туберкулоза, предполага се затова прекъсва следването си във Виена. А и към 1828 г. спира стопанската си дейност и внася капитала си в банка. Болестта напредва, два пъти ходи до Бурса на лечение. Първият път е времето, когато Венелин издава кн. си Древните  и сегашните българи. Вторият път е в края на живота си.

Запознаването с книгата на Венелин изиграва изключителна роля в живота на Априлов. Той става един от най-активните бг патриоти на 30-40-те години на 19 в. След като научава за затрудненията на Венелин, той започва да събира словесни и веществени паметници на миналото, които му изпраща, за да продължи своите занимания. През 1836 и 1837 г. влиза в кореспонденция с Венелин. След смъртта му в началото на 1839 г. Априлов не успява да открие друг руски учен, който да продължи делото му. Априлов сам продължава неговите усилия по събиране на бг фолклор и на бг царски грамоти. Между другото организира поставяне на паметник на гроба на Венелин в Москва – списък на далите средства в края на Денница. (Гробът на Венелин е взривен в Съветска Русия.) Същият по форма паметник впоследствие е поставен на гроба на Априлов – може да се види в двора на Априловската гимназия в Габрово.

Априлов съставя след 1841 г. един доста обемист том народни песни, 181 на брой, които не успява да издаде, но които попадат у Раковски, в чийто архив се намират и днес. Априлов пише писма до сестра си Кера да издири песнопойки от Габрово и да им плати, за да продиктуват песните. Самият той ги преписва, като ги разпределя в 10 дяла (тържествени, исторически, романтични, хайдушки, хороводни, печални, любовни, сватбени, военни и героически). Сборникът е пръв по рода си у нас.

При завръщането си от Бурса втория път минава през бг земи, а не се връща в Одеса по море. Посещава Търново (споменът на П. Кисимов и за това, че е нисък и бръснат, но и за Пеньо Давидов, който кара учениците заради посещението да пишат с граждански букви и по новобългарски).

Посещава и Габрово – за пръв път след детството. Открива подписка за девическо у-ще.

Умира на път за Одеса в Галац през 1847. Костите му са пренесени след Осв. в Габрово – сега гробът му е в двора на Габровската гимназия.

 

4 посоки на дейността:

1.     Габровското у-ще – Кондика, 1832 г., Н. Палаузов, габровските търговци в Букурещ, габровските чорбаджии – стремеж да ангажира повече хора, да създаде среда, общност; организация на у-щето – Неофит Рилски/ Иларион Критски разрешава; след половин година присъства на откриването. Н. Рилски - Букурещ, учебници, 2 ян. 1835 г. откриване; строеж на сградата,  Уста Генчо; преди смъртта си – девическо у-ще. Устав на у-щето – отличава се по това, че е замислено като общонародно, а не местно. Безплатно. Пансион (споменът на Ст. Бобчев как обсъждали „Нещастна фамилия“). По европейски маниер. Идеята за печата на у-щето - петелът – да стане общ за новите бг у-ща – Търново, Велес! В Габрово започват да се събират финансови помощи, учебници, школско обзавеждане, което се разпределя по България. Стипендиантите на Априлов завършват и висши науки и се връщат в Габрово – към 60-те – 70-те години става водещо у-ще. Гимназия! (Арестите по време на Април. въстание. Доброволци в Сръбско-бг война. Премиерът Петко Каравелов не ги допуска на бойната линия – да се запази елитът на нацията!)

В Завещанието – библиотеката си, акции за издръжка – след 60 години да стане висше у-ще, стипендии за учене в Европа (но идва 1917 г. и парите са присвоени от Съветска Русия).

2.     Стипендии – 4 одески бг търговци, подтикнати от Априлов, подават молба. Получават ги само за семинарията, макар молбата да е била за лицея и семинарията. Молбата е от отпусканите за южнославянски младежи стипендии, от които се ползват само сърби, да бъдат отделени 4 за българчета. Бг общество оценява тази възможност – българчетата за пръв път да получават системно образование (писмо на Калист Луков). Априлов е разпратил писма с изискванията – да са умни, възпитани и здрави, а не богати. В Одеса се стичат много кандидати. Одеса – пръв бг културен център – първо л-рно поколение – Одески л-рен кръжец – ориентиране на бг интелигенция към руската култура, но и политика – макар самият той да настоява за европейски тип образование

3.     Обединяване на бг елит – икономически, търговците и интелектуален – това го виждаме при инициативата за стипендиите, при инициативата за издигане паметник на Венелин и особено в кореспонденция му за събиране на артефакти за миналото (ръкописи, грамоти, монети) и на фолклор – пропаганда на идеите на Венелин, но и пропагандиране на новобългарски, а не църковнославянски език – „Мисли за сегашното бг учение“, 1846 г.

4.     Брошури – освен тази, преди нея – 1841- „Бг-те книжници или на кое славянско племе собствено принадлежи кириловската азбука“ - полемика с Дмитрий Тирол; 1841 – „Денница на новобг образование“ – целта е да докаже с факти 1. Културната история и роля на бг народ сред славяните; 2. Че бг народ е започнал възраждането на своята култура – сп. него това е пътят, не бунтовете; Структура на книгата – разказ за 12 вече създадени новобългарски у-ща, Габровско, Копривщенско, Сливенско и пр. Бележки под линия към основния текст – в тях описва селището. Акцентира върху природните удобства и върху древността на историята на бг земи. Т.е. – акцент върху връзката на миналото с днешното.; Предизвиква интерес и отзиви и в Москва (Висарион Белински), и в Одеса – и дори критика – Н. Геров – проф. Мих. Соловьов. Това то кара през 1842 г. да напише и издаде „Допълнение   към книгата Денница“– предизвикан за полемика, но крайно премерен – целта е да се утвърждават, а не компрометират българските постижения; Избраната структура – основен текст – бележки – допълнения – произтича от стремежа да се въздейства чрез натрупване на факти. 1846 г. „Мисли …“ - отначало в І-то бг списание „Любословие“, после и като отделна брошура; Развива идеите за това, че новобг книжовен ез. трябва да съхрани членуването; последна книга 1847 г. „Бг грамоти“ – продължава и с нея, както с цялата си дотогавашна дейност, посоки, показани от Венелин.

Особености на Априловата публицистика – в сравнение с Паисий и следващите. Те се стремят да въздействат на емоциите. Той се стреми да въздейства чрез факти. Патос vs логос (риторични принципи, описани още от Аристотел – въздействието се постига чрез особеностите на стила).

Особеностите сп. мен в най-голяма степен произтичат не от темперамента на Априлов, а от това, че брошурите са писани за руския читател. В последствие те са прев. на бг – Денница още същата година от Н. Геров. Единственият учен, който досега описва качествата на Априловата публицистика, е Петко Тотев. Сп. него тя е "немногословна, строга, … главно делова" (Тотев, предговор, 1968: 17). Всъщност истината е по-различна. - Текстът постоянно играе с регистъра на изложението, което се движи между подчертано неутралното привличане на факти, през на места менторския тон, до иронията и дори сарказма или пък до трудноскриваните носталгични лирични нотки. Претрупаната с факти книга като че ли говори за предпоставено усилие за обективност на разказа, зад която обаче често ясно се провижда трудно сдържаната емоция. Тя е особено силно присъстваща във втория пласт на книгата - в бележките към основния текст. Там е оформен блок от последователни характеристики на селищата, в които са открити новобългарски училища. Тези страници са изпълнени със суперлативи за природата на България и за качествата на произвежданото от българите, което понякога се оказва ненадминато, единствено, задаващо мярка за съвършенство и стандарт - казанлъшкото розово масло "се смята най-хубаво не само в Турция, а и в целия свят", "жителите на Сливен ... боядисват ... по някакъв начин, неизвестен в други места и дори в Европа ...". (онлайн достъпни са две мои статии върху Денница - https://liternet.bg/publish2/enalbantova/odesa_2.htm https://liternet.bg/publish2/enalbantova/obrazyt.htm )

С всички свои книги Априлов си поставя две цели: 1. защитаване на българското културно наследство; 2. моделиране на съвременния портрет на България и българина. И той успява да открои такива черти в този портрет, които правят българина и неговата родина достойни, равнопоставени, а в някои случаи дори превъзхождащи останалия цивилизован свят.

 

NB! Прието е да се говори за възрожденска книжнина и за възрожденска литература. Под книжнина се разбират текстове, които не се подчиняват изцяло на принципа на фикционалността и се родеят с различните варианти на публицистиката. Дори е изказвано мнение, че до 40-те години на 19 в. „публицистиката е моноформа на литературата“ (Георги Гачев, 1964 г.). Мнението е оспорваното и отхвърляно, но очевидно носещо информация, щом не е забравено.




Гласувай:
6


Вълнообразно


1. barin - За такива, като Васил Априлов тр...
20.06.2018 06:35
За такива, като Васил Априлов трябва да се пише, elenanalbantova. Възрожденците ни са най-ярките личности в новата ни история.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elenanalbantova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 173240
Постинги: 71
Коментари: 8
Гласове: 42
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031