Писмо, което министър Калфин (или който и да е управляващ) няма да  прочете

  Не мрънкам. Дори не съм гневна. Само обидена, но не и унизена, защото считам, че имам достойнства, които ме определят като стойностен човек. Аз съм единица от хилядите „бремета” за бюджета ви. За вас ненужна и…не бих искала да изброявам унизителните епитети, прилепени към хората над 60 годишна възраст.

   Няма да прочетете това, министър Калфин, нито Вие, към чийто ум изпитвам уважение, нито хората от политическата кохорта. Просто реших да споделя това с хората като мен и на тези, които след време ще попаднат в нашето положение.

   Вероятно вие не ни мразите, със сигурност не ни и обичате, дали ни уважавате…по-скоро - не. Но съм сигурна, че отношението към категорията пенсионери, е пълно безразличие. Лично аз бих предпочела омраза, защото е чувство, докато „безразличие” е нещо убийствено.

  Поводът да напиша тези безсмислени за Вас редове е т.нареченото „швейцарско правило” при повишаване на така наречените „пенсии”. Ако възпитаното, образованието и животът ми ми позволяваха, бих казала за си го наврете накъде, но няма да го направя, а само ще кажа, че това е едно тъпо, унизително и дълбоко несправедливо правило.

  Няма да питате защо, защото не сте тъп и го усещате. Но въпреки това ще кажа моето виждане.

  Аз съм добре образована, за съжаление творческа личност (съжалението е за времето, в което живея) и държавата по нейните си формули е определила 162 лв за подържане на живота ми. Както казах – не мрънкам срещу това. Така да бъде! Като журналист, не съм била достатъчно ценна, както да речем мнозина професии, не изискващи нито образование, нито влагане на умствени способности. И срещу това не мрънкам!

   Искам да попитам защо, когато „вдигате” пенсиите, се позовавате на някакъв процент на инфлацията и приравнявате всички ни към него? Нали ако хлябът поскъпва с 10 ст, то е еднакво за всички? Но на практика се случва така, че тези, които за труда си са получили 700 лв, получават много по-голямо увеличение, а на „бремето” от ненужни гърла и животи като мен, подхвърляте някакви 2-3 лева? Нима мислите, че с това наистина ни помагате, че трябва да сме ви благодарни? Нима наистина сте толкова тъпи, та не разбирате, че това е дълбоко несправедливо (ако въобще имате остатък от това чувство). Нима не се досещате, че в тази категория от ниски „подаяния” има много добре образовани хора, които се чувстват оскърбени?

  Затова искам да ви подаря това подаяние. Не лично на вас, а на някого, който има нужда да си купи 1 милиметър от скъпа кожена тапицерия за колата, на някого, който си мисли, че ни прави добро, на някого, който мисли, че му вярваме. И друг път съм предлагала да даря тези пари за хляб, за да бъде натъпкан на един залък в нечия алчна уста.

   Няма да прочетете това, нито Вие, нито който и да е, зает с „упражнения на власт”. За съжаление в последните десетилетия това се прави – упражнения за власт, от които упражнения най-добре се удават тези, засягащи личните ви сметки.

   Не се обиждайте, неуважаеми депутати, аз и милиони като мен сме ви пратили да управлявате държавата, да ни представяте и защитавате интересите ни. Ние ви плащаме всички екстри и на всичкото отгоре позволяваме да пълните личните си сметки. Така че каквото и да кажа, ще ви е малко. И не ни пробутвайте номера, че знаете колко трудно живее народът! Нищо не знаете, защото отдавна сте загубили връзката с реалния живот. Представата на т.нар. депутати за живота ни е като „ преразказ по картинка”. Още много неща са ми накипели, но… какъв е смисълът?

   За да напиша това, трябва да знаете, че ми е писнало от вас!  И не само на мен!

   Без уважение към политическата класа: Латинка Минкова - член на СБЖ, на СНБП и на СБХ – група Перник.