Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.09.2013 10:55 - МЕЧТАТЕЛКА
Автор: lateto Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2520 Коментари: 0 Гласове:
1



Мечтателка Латинка МИНКОВА    Този ден Незабравка Симова беше нащрек. Някак си й беше напрегнато, чоглаво, като че очакваше височайше посещение. И понеже това нямаше как да се случи, мислите на нашата героиня се насочиха към вечното й мечтание за мъж, другар в живота, приятел, верен съпруг и страстен любовник. Щом й останеше свободно време, а то изобилстваше, Незабравка се отдаваше на мечтания относно жребецът, който щеше да яхне, обладае и други сладострастни изпълнения, очаквани от налятото й тяло.  Споменавайки тялото й, не е зле да му отделим малко внимание, защото все пак то беше изтръпнало в очакване. Тялото на Незабравка беше добре отглеждано чрез питателна храна, приемана систематически и с голяма охота. Точно в тези часове за пиршество на стомаха, нашата изтръпнала от нега мома се размечтаваше за мъж. Преди дни фантазията беше настроена на морска вълна и Незабравка с усърдие чертаеше бъдещия план, по който хипотетичния жених щеше да я намери, яхне и обладае. Дъвчейки блажено пържола на тиган, тя си представяше как той, мечтаният, лелеяният и прочие мъж, щеше да се запознае с нея на кораб. По палубата щеше да бъка от народ, но той, в случая не пасажер, а морски капитан, щеше да впери захласнат поглед в нея, да я прониже отвсякъде и дори корабът да се наклони от обхваналата го страст. Щеше да й предложи сърцето си, а тя да рухне в ръцете му омаломощена от бурните му пориви… По този повод майка й, тази вярна родителка и още по-вярна готвачка й каза, че вятър веело в главата й, нямало как капитан да я иска, защото не мърдала от масата. Същата причина изтъкна, когато Незабравка й сподели, че всъщност не капитан, а кувейтски шейх ще я иска. Присънило и се една такава работа, а щом й се присънило, значи ще стане. Сънят беше доразвит с мечти над винен кебап и гарнитура от бял ориз и в добавка пържена цаца с бира. Седеше момата на масата, нагъваше цаца, после гасеше с бира и мислеше за шейха. Може и  шах да бъде, емир, шахиншах или дори бей, ако има такива. Мечтите й се хързулнаха към този тип мъже, защото беше прочела, че си падали по закръглени дами. А какво по-закръглено от Незабравкината снага? Ядеше тя и мечтаеше как кувейтецът или какъвто и да е там богаташ, ще дойде с чартърен полет да проучи дали в района няма нефт, тя ще му се изпречи случайно пред очите и той ще забрави за какво е бил път чак до нашите земи. Спре ли поглед на нея, ще загуби и ума, и дума. Дори да има сто жени, види ли я, веднага ги прережда в класацията и става любимката. Ама за да е така, трябва да яде повече, да не развали хубавата фигура…  И точно в такъв момент на мечти за пореден принц, рицар или какъвто й да е там бъдещ жених, телефонът иззвъня! Божке, сепна се от унеса Незабравка. Дали път телепатично не съм пратила моят страстен повик към някой лелеян от мен жребец и сега не ми се обажда.? Краката й се подкосиха моменталически. Рипна, доколкото можеше да стори това, разкърши снага и се затътри към телефона. Кой ли е, божке? Кой ли? Няма да е шейха, ама може да е… да бе, онзи от супермаркета. От ония дни се засече с един мъж баш на вратата. И понеже момата ни е по-едричка, го приклещи така, че на онзи му се оцъклиха зъркелите. Направо се изблещи и успя да каже само едно „ Направо ме уби, ма!”  Като все пак се изниза по пътя си, на Незабравка й причерня от радост. Такъв мъж, такова бързо влюбване! Щом я видя и се ококори, не можеше ни да мигне, ни да диша! Така се шашардиса от прелестната й осанка. И как бързо се влюби само, веднага си призна, че е убит от любов! Той ще е… Незабравка вдигна слушалката и чу някакво невероятно въздишане! Отронено от дълбините на нечия до болка влюбена в нея душа!  - Ало… - въздишачът отново издаде звук.  Не, не прилича на влюбеният от супермаркета. Онзи говореше пискливо, като че му бяха изцедили силите. Тоя глас беше на истински мъж! Ами да, това ще да е онзи, който при последния дъжд се влюби в нея.  Случката беше следната. След като се изля обилно количество дъжд, а Незабравка беше в хранителен магазин за питателна храна, трябваше да си тръгва. Тътрузеше торбата, а мислите й летяха из висините на любовта. Така и не забеляза огромната локва, изпречила се на пътя й. Остави това, ами взе, та се хлъзна и пльосна баш по средата. Това непредвидено обстоятелство предизвика разплискване на водата и съответно опръскване на близкостоящия въпросен мъж. Като видя закъсалата насред гьола мома, той, като възпитан джентълмен изобщо не се засмя, защото гледката заслужаваше това. Незабравка риташе в несвяст, полата й се полепи по нозете, ведно с кал и други нечистотии. Лъснаха дори и гащите й на цветчета!  - Ама как се пльосна само! – констатира тогава мъжът и се засуети около момата. После започна да дава наставления как да се извърти, как да се нагъзи, как да набере сили, та да се оттласне от въпросния гьол.   Незабравка съвестно се вслушваше в наставленията на този рицар без кон и всячески се стремеше да му угоди. Ама пак не можеше да се надигне и все повече се овъргалваше в гьола.  - Дали пък не можете да ми помогнете? – омаломощена попита тя.  - Тцъ, ако ти дам ръка и мен ще повлечеш в гьола. Зер и аз да ставам като прасе?  - Ми тогава викни някого! – простена Незабравка и примирено се отпусна в гьола.  - Че що, я каква си се пльоснала, да те погледам малко! Кога друг път ще видя хипопотамка на улицата? – мило се зачуди той и дори клекна до нея, за да я разгледа по-отблизо.  - Не Хипопотамка, Незабравка, Незабравка се казвам! – простена сластно и страстно окъпаната в дъждовна вода наша мома.  - Няма значение как се казваш! Важното е, че гледката е незабравима!  Незабравка зажумя. Ето го и този, влюби се безпаметно. Клечи до нея да я съзерцава, казва, че е незабравима! Не смее да я пипне, за да не развали магията на влюбването от пръв поглед. То бива да въздействаш на мъжете, ама нейното минаваше всякакви граници!  - Ало… - гласът отсреща пак въздъхна!  Че айде де, изплюй камъчето, признай любовта си, който и да си, простена мислено Незабравка , но рече:  - Да!  - Вие от улица „Сладкопойна чучулига „ ли сте? – въздъхвачът запецна в многозначителна пауза.  Той ще да е, изцвили радостно Незабравкината душа! Онзи, дето клечеше до мен край гьола и ме гледаше с ококорени очи. Не мигаше, завалията, да не би да изтърве и миг от гледката на прекрасното ми тяло, откриващо се под мократа ми рокля.  - Ние сме от тази улица! – простена Незабравка и додаде многозначително: - И?  - Номер пет? – онзи пак въздъхна.  Боже мой, не смее да се разкрие, припя ликуващата й от радост душа.  - Пет, да! – уточни номерацията и веднага се сети защо е тоя разпит и тия въздишки. Много просто, констатира мигновено Незабравка и ето какво се беше родило в умната й глава: въздъхвачът, този безумно влюбен в нея мъж, е разучил къде живее и я е търсил усилено. Намерил е адреса и сега уточнява дали е баш тя, да не сбърка. Най-вероятно ще пита кога си е вкъщи, та да прати сватове. Направо сватове, няма срещи, няма това-онова! Онзи въздъхвач така гори в страсти и любов, че ще я иска тутакси и безапелационна за себе си. Начаса и моменталически! Затова е издирил адреса й!  - Да, аз съм на Сладкопойна чучулига номер пет, – простена с последни сили Незабравка и механически отхапа половината от кроасана, който се нахождаше в ръката й.  - Обаждаме се от Енергото. Не сте си платили тока. Та да го платите, защото може и да ви го спрем! – онзи пак въздъхна. – Не ми е приятно да ви го казвам, ама редът е такъв. – И пак въздъхна!  Незабравка седна на стола и си остана така – с пълна уста с кроасан и недоумение в главата! Защо му трябва на този влюбен до уши мъж да й играе театър с Енергото? Защо?



Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lateto
Категория: Лични дневници
Прочетен: 186577
Постинги: 114
Коментари: 161
Гласове: 226
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031