Блогът на latinka :: ЕДИН БЪЛГАРСКИ ЧУЖДЕНЕЦ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

23.04.2012 18:41 - ЕДИН БЪЛГАРСКИ ЧУЖДЕНЕЦ

Прочетен: 1071 Коментари: 0 Гласове:

На път какви ли хора не срещаш! Някои забравяш веднага, други ти стават приятни, но има и такива, които не знаеш да съжаляваш ли, да ги презираш или просто да ги отпишеш от графата на нормалните хора. Ей на такъв попаднах в „Чайката” - червендалест, навлечен със старовремско шушлеково яке, с бели чорапки и стегнати в глезените с ластик дънки. Ще го нарека Холандеца. Събеседници му бяха семейство от поляк и българка и някакъв общ работник в хлебопекарна. В купето имаше още две героини, които също имаха своята роля в спектакъла, на който така и не намерих име. Още с потеглянето на влака Холандеца започна на висок тон да хвали страната, в която живее. Не го оспорвам, сигурно е хубаво, сигурно там народа живее като в приказка, обрамчена със злато и помазана с мед и масло. -То ако дойдат холандци да живеят тук, на втория месец ще умрат! Няма да издържат на тоя ужас! – рече Холандеца и опна нозе през купето. -Боб дърпаме за холандците ! – ядоса се жената до мен и си грабна багажа, като едва не се спъна в нозете на доволния наш европеец. - Има си ги такива , завистници! – каза възрастната жена, която явно беше майка на Хлебарчето( казвам го без ирония ). – Завиждат на тези, които са се махнали от тук и живеят на Запад. Който отиде там, все се оправя, живее като хората, а тука… Завижда, няма друг начин! – отсече жената. -Може пък да е родолюбка някаква…- предположи жената на поляка, която също беше решила да няма нищо общо с „тази” държава. Холандеца продължи атаката с екстрите на вече неговата държава, защото си имал гражданство и искал да си продаде имота, та вече да няма причина да идва в тая дивотия. -В тамошните влакове да знаете колко е чисто и тихо, само една лека музика се носи – беше поредната му констатация в полза на онзи живот. А Хлебарчето не спираше да пита кое колко струва, правеше сравнение с цените и само цъкаше с език! А тука комунистите му пречели. Бойко бил такъв, Дянков – и той. Заради комунистите получавал по 70 на седмица. Не разбрах връзката между хлебопроизводството и споменаваната прослойка, но явно момчето си живееш със своя истина, която не подлежеше на съмнение. Намилаше колко е добре там, колко всичко е по и най. Не го оспорвам. Сигурно е така и дори да не е баш така, халал да им е всичкото, защото хората са си го направили със свои сили, свои закони и начините на спазването им. А Холандеца не спираше да трака като кречетало…Аз, за разлика от останалите, чета книга. Писна ми… -Извинете - обърнах се към него – Преди малко казахте, че във влаковете в Холандия е тихо. Не си забравяйте навиците, тук колкото и да ви е чудно, също се срещат хора с необходимост от културна среда. Ако ви е възможно, говорете по-тихо. И както казва нашия народ, от едното ухо влязло, от другото излязло. Съпоставките с цените валяха, хубавите примери от Запад ни засипваха, в противовес на гадориите у нас. Сменяли телевизорите през година, мебелите през две и изобщо цялата информация се въртеше около това какво купуват, кое колко струва и как е ненормално да ползваш някакъв предмет примерно повече от пет години. Нашенецът даже си взел телевизор от улицата и работел без проблем. Оказа се, че в Полша бил почти същия рай. Само дето не изхвърляли толкова често. Ако има нещо, което ме плаши най-много, това е абсолютното консуматорско общество, свело живота си до работа, за да купува вещи, вещи и пак вещи. Съсипва себе си, това си е негов проблем, но съсипва и цялата Земя! -А бе не че не ни харесва тук, – усети се по едно време Холандеца – Хубаво е, всичко има. Ама трябва да се оправи държавата бе, та после и ние да се върнем. Дори и това бих подминала като често срещан мотив на някои от напусналите България. Сблъскали се с първите трудности, отидоха в уредените държави и изчакват тук останалите балъци или както щете ни наречете да стегнат държавата, та после да се върнат наготово. На бял кон и като победители над онези, които да речем имат повече сили, кураж, родолюбие или най-обикновена човешка привързаност към родната земя. Това, което преля чашата е повторната ми среща с Холандеца. Няма как да забравя червеното му лице, белите чорапки и смешното шушлеково яке. Седнал на пейка на Ларгото, той чоплеше семки и плюеше с настървение пред себе си. Беше побеляло от отпадъците и наистина грозно. -Защо замърсявате с боклук? И да не мислите, че ми отговори нещо? Гледаше ме в очите и продължи да си плюе – настървено и с ожесточение. Истинска свиня, истински простак, истински негодник. По-голям боклук от този, който искаме да изчистим. Там, в новата му прекрасна държава със сигурност не би постъпил така. Защо постъпваше така в бившата си родина, на нея ли плюеше или на хората около него, своето високомерие ли демонстрираше, принадлежността си към целия свят, както сам се определи…не знам. Ех, дано не се върне… Дано! Латинка Минкова

Нагоре