Постинг
02.03.2012 11:44 -
СТО ЛЕВА ЗА ВЪЖЕ ДА СЕ ОБЕСИШ
Тая история е стара.
Някъде след 9 септември 1944 г., когато беднотията все още върлувала из повечето къщи, в дома на баба в село Студена се случило нещо интересно. В една лятна привечер, отивайки на чешмата, баба намерила черна кожена чанта. Отворила я и що да види – пълна с пари! Отнесла я у дома си и веднага организирала ежеминутно бдение около чантата. Свечерявало се и нямало как да отидат пеш до Перник. Минала нощта и още в ранни зори баба и един от синовете и тръгнали по 18 километровия път, за да предадат парите в МВР. Пристигнали към обед, а там ни жив, ни умрял, поти се касиерът на мините. Какво е правил с чантата в селото, как се е захласнал, та ги е забравил и изобщо каква е била историята, така и не разбрали. Факт е, че в чантата са били няколко милиона лева за заплати.Освободили се от бремето на парите, баба и вуйчо си тръгнали. В коридора ги настигнал касиерът и дал 100 лв на вуйчо с думите : Ето ти тия пари да си купиш въже да се обесиш, бе простак с простаците!” Баба забравила историята веднага, ама си спомням, че вуйчо понякога си повтаряше, че голям простак излязъл… Та така… Иначе баба е имала много труден живот. Толкова жесток и беден, че е тръгвала с въже през реката към градините да се беси…Нямало с какво да храни децата, въпреки превиването на гръб от зори до мрак. Работа, ама на чуждо. С надница от обещания за кога се роди от реколтата или от някакви останки на чорбаджиите. Смисълът на разказа? За мен са много. За честността, благодарността, човещината, имането и нямането, за алчността и най-вече за това, че добрите и честни хора винаги ги е имало и ще ги има.Лично аз вярвам в доброто. Латинка Минкова
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
