Без ирония или подценяване на историческата дата, ознаменувана като Денят на независимостта, днес се чудя от какво сме независим. Вероятно политически? Тук вадим от колодата карти САЩ и още 22 държави, наречени ЕС, от които зависим и вероятно не толкова от загрижеността им към нас и желанието да станем точно като тях ( това пък хич и не им е на дневен ред ), а от мераците на политиците да се докарват коленопреклонно пред” началството отгоре” ( пусто желание да ни прикрепят към нечий крачол ). И понеже политиката не е за всеки и за да бъдем обективни е необходима и много информация,  просто отминавам политическата ни независимост. Остава ни икономическата… Напъвам паметта си да изровя нещо важно за икономиката, което не е разпродадено или унищожено. За Сливен, градът, в който живея, не се сещам нещо да работи така, че да създава гордост в гражданите. За сметка на това има предприятия, изравнени със земята в буквален смисъл и такива, от които е останала празна, изтърбушена сграда. Независимост без икономика…не трябва да си експерт, за да осъзнаеш, че когато една държава абдикира от това, остава една куха обвивка. Остава ни насъщния, т.е. поне храна да имаме.Зер, земята плодородна, райска! Изхранваше ни, та и артисваше за износ. Гладни да не сме. Е, не сме, но от етикетите виждаме, че сме зависими от Китай, ЕС, Южна Америка и каквито там страни се сетите.Бобът, тая изконна българска храна е египетски и от Китай, чесънът, ама хайде да не изброявам, че много малко от залците,с които се храним са нашенски. Днес ми се иска да ми е независимо, а някак си не ми иде отвътре. Празник е и искам да се чувствам празнично, да изпитвам гордост. И като днешния ден не ми дава основания, отново се обръщам към историята, тази славна и велика българска история, изваяла днешните хора. Като от тях махнем голяма част от управниците и част от онези, които в името на богатството са потъпкали всичко, остават българите, носещи в себе си здравата жилка, истинското родолюбие и патриотизъм и любов към земята ни. Не е малко… Само заради тях ми става хубаво и вярвам, че дълбоко в себе си пазим чувството на независимост и силата да я пазим. Латинка Минкова