Отдавна ме е яд на онези западни  „доброжелатели”, които живи ни оплакваха за времето, което сме прекарали под комунистически терор. Изобщо няма да чопля що за терор е било, а за крокодилските им сълзи. Жал им било, боб дърпаха за нас, не сме живеели свободно, женели ни по поръчение, едва ли не сме имали и уречен час за зачеване, от кого, как и защо…Гладни и жадни, голи и боси…Но и за това няма да стане дума, а за новото ни положение на свободни хора. Точно като тях, швейцарците на балканите и прочие измишльотини, валидни за нищожна част от населението. Е те, вече няма граници. И какво? За да влизат износените дрехи, старите коли и машини, да ни предлагат като най-евтина работна ръка, че и плът, да приемаме зажаднели за алкохол туристи, които оповръщат де що сварят, държат се надменно с местното население и като за капак, снимат циганите ни като характерно население.Или хванат някоя изпосталела баба от затънтено балканско село, която износва дрехи пета употреба и я представят за българска старица. Ужким щяхме да сме едно! Ядец! Сещам се за надеждите на хората, живеещи около полигона на Ново село. Да знаете каква военна база се е ширнала там!!! От пътя се виждат кранове, десетки постройки, а бе военна база по всички правила, привлекателна хапка за напористи терористи, което е друга тема. Та в близкото село Мокрен народа се надяваше, как ще работят там, ще живнат със западни заплати. Дори и някакво заведение има, с американското и българското знаме отпред – демек, приятелски народи, д..е даваме за тях.Не знам, може някога някой американец и да похапва, но чак такова докарване за мен най-малкото е грозно слагачество.Няма да получим техните заплати, няма и да живеем като тях, поне в обозримо бъдеще. Не такава е била сметката им. А ние като малки и наивни деца взехме, че повярвахме. Сметката е била такава, каквото се случва днес – да купуваме остарелите им вещи, да работим като обслужващ персонал, да се радваме на лъскави дрънкулки, да купуваме дори и блудкавата и безвкусна храна, да приемем бедните им пенсионери да живеят тук като аристократи, за да не мрънкат в богатите си държави, да изпращаме младите хора, за които те не са положили  грам грижи и не са похарчили стотинка… И когато тези млади хора се връщат, гнусливо да бърчат нос от родната действителност. Защото тук постоянно ни прецакват. По-възрастните са си учили уроците по история и ще разберат за какво иде дума. Младите вече са свикнали на прецакването и само гледат да не се минат. Тръпки ме побиват, когато видя червендалести сюнгери да щракат с фотоапарат към хвърлящите гюбеци дребни циганета и младата майка, накачулена от рояк сополиви хлапета.Това ли сме българите? Винаги съм си мислела, че историята зад народа ни дава основание да се чувстваме много горди като нация, имаме велики владетели и умове и защо да не сме силни да се противопоставим на долнопробните опити да ни унижават. Дори и със старите им дрехи и коли, ние имаме в кръвта си история над 1300 годишна държава. Дори и само този факт е повод да сме горди. Латинка Минкова

Поздрави от Пирин!