Преди време ви разказах за едни девойчета-пастирки като за не особено често срещано явление. И нашите градски дечурлига ходят по лагери и курорти, мерят градските улици, взират се в компютри и може да се каже, че пастирството далече не е характерно за българчетата.   И така, гледам една сутрин, на същия баир моите познайнички, а край тях се суетят група хора. Снимат ги…Види се, че фотографа е професионалист, защото носи допълнителни такъми за светлина, има асистенти. Повече от час продължи тази фото сесия. Джипа беше спрян до портата и когато привършиха, гледам, че свитата се предвожда от местния англичанин, който за пет години така и не се научи едно изречение да състави на български език. Затова си има преводачки – в случая три девойки, едната от които вече познавах. Та тя ми каза, че фотографката е от Белгия и снимала неща от живота и природата в България. Реших да си направя един експеримент, изхода от който предположих предварително. -          Е, като е така, ако желаят, може да снима и моята действителност, току що довърших една страхотна камина, облицована с камъни, с три икони, изографисани от мен. Имам разни картини , стъклописи, икони, дето се вика, в село от 30 човека минавам за някакъв творец. Току виж се оказало, че при мен ще види нещо наистина уникално… -          А, не, нямаме време – каза чрез преводачката водачът на фотографката.   Момичето преводач ме погледна, като че се извиняваше. -          Знаех, че това не ги интересува. Вероятно ще представят снимките на момичетата като нещо характерно за живота на българските деца, които вместо да играят и почиват след училище,  тичат след добитъка цяло лято.
  -          Май така ще стане… - отговори преводачката, която със сигурност имаше поглед върху нещата, привлекли вниманието на фотографката.   Стана ми чоглаво. Със сигурност в Европа има много уредени държави, животът е друг… да не изброявам неща, които се знаят. Но съм сигурна, че на Земята няма идеална държава, където всичко е като осъществена мечта за абсолютно хармоничен живот. Навсякъде може да се срещнат контрасти, навсякъде има престъпност, някоя и друга неравна улица, олющени и занемарени сгради, деца зад стадото, просяци край сметта и всичко, за което се сетите. Ако някой е ходил в Париж и е видял сива и олющена сграда, дали ще рече, че това е занемарен град  или че в Холандия всички са наркомани…   Ей за това ми стана неприятно, че жената е избирала нехарактерни, нетипични истории за фотообектива си, които ще представят родината ни и ще създават облика й на крайно изостанала държава. Може да не притежаваме лъскавите постижения в материално отношение на западняците, но не съм съгласна, че духовно сме изостанали и единственото, на което учим децата си, е да търчат след кравите. И ако младите хора са загубили посока в духовните ценности, то е благодарение точно на западния модел, основаващ се на консуматорското общество . Слава Богу, засега далеч не всички са засегнати от бездуховната епидемия на крачещи същества от стомах и портфейл. Латинка Минкова