Постинг
31.03.2011 19:11 -
Рисуването на икони като мисия в живота
Ровейки се из Интернет попаднах на рисувани икони. Порази ме топлината и любовта, която струеше от тях и въпреки безпристрастния монитор, пренасящ образи и информация, усетих как нещо трепна в душата ми. Не, това не е внушение… Потърсих името на автора и открих, че е жена. Съвсем млада и живее в Сливен. После видях и снимките й. Одухотворено лице на млада майка с дете. В това е разковничето, помислих си и не след дълго я открих.
Седим с Живка Иванова в Арт-кафето на Мишо Тенев, тя се прехласва пред старинните предмети и като че последната й грижа е да говори за себе си…
Жена-иконописец все още се среща рядко и на иконите би трябвало да пише „ изписа ръката на Живка…”, но разговорът тръгва в друга посока. Тя не говори за себе си, защото нямало нищо интересно. Виж, работата при иконописването е нещо, което ме порази, макар че самата аз съм прекарала не малко часове над изписване образите на светци.
-Иконописването не е като да създаваш картина или друго произведение на изкуството, обяснява Живка. – Искам да направя нещата така, че да провокирам у човека желанието за молитва, да обърне душата си към Бога и Христос.
-Сигурно си религиозна, а младите хора не са особено благосклонни към вярата в Бога?
-Православна християнка съм и съм религиозна. Не е влияние на семейната среда. Баща ми е твърд атеист, а майка понякога ходи на черква. Но човек си носи вярата и търси истината. Аз я немерих в християнството. Търсех много отговори на различни въпроси и ги намерих там.
-За теб кой е най-важният въпрос, на който намери отговора в религията?
- За смисълът на живота, това е най-важният въпрос в християнството и отговорът е в доброто, във възкресението, да помогнеш на някого. Колкото повече чета, толкова повече отговори намирам, но и повече въпроси. Това ме кара да се чувствам човек. А иконописването предизвиква чувство и дава отговор в душата.
-Порази ме светлината и топлотата, която струи от твоите икони, как пристъпваш към изписването им, те не са обикновено произведение на изкуството, а нещо много повече?
-Първо изчиствам съзнанието си от всички проблеми и негативни мисли. Преди да пристъпя към работа, има специална молитва ,която се казва преди изписването на иконата, слушам църковна музика, опитвам се да мисля за светеца, за живота и делата му. Създавам си атмосфера. Рисуването на икони приемам като мисия и се страхувам да не оскверня образа с някоя негативна моя мисъл. Атмосферата е много важна! За църквите рисувам иконите по старите технологии, с естествени бои и материали. Всичко изисква много време.
-Разбрах, че си иконописвала и в църкви, там работата ти по друг начин ли протича? В колко църкви си рисувала, случвало ли ти се е нещо интересно?
-Да, там е по-друго. Естествено, че изучавам житията на светците, но после съобразявам кой как да е разположен, съобразно архитектурата на църквата. Когато това се получи, съм спокойна. Но ако съм се отчаяла, винаги идва знак и нещата се оправят. Работила съм стенописи във Велико Търново, в църквата Св. Троица в Сливен и в Чинтулово, в църквата Св. Пророк Илия. Точно там ми се случи нещо много интересно. Правех проекта и св. Илия трябваше да е с гарван. Докато го рисувах, един гарван наистина непрекъснато кръжеше в небето. Извиках съпругът ми да го види. Каза, че било случайност, но когато свърших работата си, гарванът отлетя. Е, може и да е случайност, но за мен не беше така.
- Иконата носи нещо много повече от умението да рисуваш, тя провокира душата. Какъв смисъл влагаш ?
-Християнството и иконописването са едно и също. Иконата излъчва божествена светлина и най-важното – любов. Иконата свързва човека с Бога, кара го да е част от образа, а светлината излиза отвсякъде. Рисувам възкресението, живото, а не мъртвило. Обикновеният портрет е едно, а иконата е възкръсналият образ, който ще живее винаги. Има още много въпроси, на които да си отговоря и всяка следваща композиция ме научава на нови неща. В храмовете трябва да има икони за целувание, да се поклониш пред тях. За съжаление много често вместо тях има серийно произведени рисунки, няма я душата там.
Живка без четка за рисуване
Пак се връщам към одухотвореното лице. Не е само от майчинството, не е само от усещането ,което дава рисуването на вечно живия дух на светеца. Струва ми се, че Живка наистина се е родила с такава мисия и това е дало отпечатък и на лицето й. Очите й излъчват топлина и любов. Не само към семейството, а към всичко живо. Но всекидневието е друго, животът ни заплита в сложни и понякога трудни хватки. Как живее Живка, иконописец къща не храни… Макар че греховните хора се обръщат за прошка и помощ към Бога.
-Как живеете като младо семейство в Сливен?
- Където и да живееш, трудности се срещат. А Сливен ми е роден град и за това ми е мил, но ми харесва представата за него...Има планина, има естествен живец, все още не е пренаселен. Не обичам хаоса на големите градове.Жалко, че не се стопанисва добре и е съсипан. Накъдето и да погледнеш мизерия, грозотия, ама тя и цялата ни държава е такава. А аз харесвам реда, организираността, спокойствието. Не знам дали го има някъде! Тук няма къде да заведеш детето да играе, детските площадки са потрошени и неподържани, а между другото навсякъде никнат строежи.
-Много млади хора напуснаха страната, на вас не ви ли е минавало през ума да заминете?
-Преди исках да напусна страната, но аз съм против глобализацията. Тя топи нациите, културите и създава нови. Не знам дали са по –добри, всичко си има и друга страна, но хубавото е, че може да пътуваш навсякъде.Така че, определено сега не искам да напускам. Може би съм от малкото глупаци, които искат да останат и да са част положителните промени, които ни очакват. Ако ми се наложи да замина, ще бъде само със семейството ми.Искам сега да живеем по- добре! Това зависи от всички ни. ” Днес повсеместно човешкият ум започва насмешливо да не разбира, че истинското осигуряване на човека не е в личното му уединено усилие, а в общата човешка цялост”.Споделям това разсъждение на Достоевски, че промяната зависи от всички нас и за нея трябва да се потрудим.
-За теб кое е добро и зло, какво е щастието?
-Всеки човек носи в себе си по зрънце от добри и лоши човешки качества. Понякога проявява едни, понякога други, а друг път съвсем не прилича на себе си, без да е изменил нещо от същността си. Затова мисля че, трябва да се стремим към придобиване на добродетели и да се борим със страстите ,злобата, лицемерието,егоизма...
Ако за миг можем да си представим, че утре може да ни няма вече, може би не бихме правили много неща, всичко материално щеше да е излишно тогава щяхме да разберем какво и къде е щастието...За мен то е да си значим за някого/семейството, приятелите/и да оставиш нещо след себе си. Ех ,ако до всяко добро същество застане поне още едно...надявам се да се оправи сивият ни живот.Вяра, надежда, любов това ни остава...
Латинка Минкова
Няма коментари
