Постинг
05.03.2011 08:50 -
Що ви трябваше тая демокрация, питала една испанка
Семейство Георгиеви са инженери, с които не се бях срещала от години. Когато се видяхме, разбрах, че и те стегнали куфарите и отпрашили по неведомите пътища на гурбетчийството. Иначе машинен инженер звучи авторитетно, та чак и гордо, но когато си без работа, гордостта отива на заден план.
По тази прозаична причина те се озовали в интернационална бригада по бране на портокали в съседна Гърция и след като разбрали, че тая няма да я бъде, потеглили към Испания.
Там пообиколили на разузнаване за съществуващата ситуация, свършили парите и така се установили в градче на брега на океана. Нали стая в нещо като пансион. Сбственичката била около 50 годшна пищна испанка, наследила от съпруга си голяма къща, но понеже издръжката й струвала скъпо, давала я под наем, а самата тя живеела в апартамент. Доня Инес била любезна дама, с образование “килийно”, според нашите високи критерии, т.е. тя можела да чете, да пише и да си прави сметките. Сприятелила се с нашенци и един ден се провел горе-долу следния диалог:
- Защо дойдохте чак в Испания? – попитла съпричастно доня Инес.
- Ами няма работа! – обяснили сложната ситуация инженерите.
- Лошо е, знаем ги ние тия работи! Сигурно си нямате професия, та сте се хванали в кухнята на ресторанта?
- А, имаме си – инженери сме. Машинни…
- Инженери!!! – вместо “оле” възкликнала испанката. – Та да се изучите за инженери е трябвало пари! Сигурно родителите ви са били много богати и сега вече са разорени? Или пък сте ползвали кредити от държавата?
- Не сме ползвали кредити. Получихме образованието си безплатно, а като пари получавахме стипендии от заводи, с които имахме договор за работа. Храната ни струваше стотинки, общежитието беше два лева на месец – отплеснали се в сациалистическата романтика нашите хора.
- Но сега сигурно няма къде да живете? – не мирясвала в любознателността си емоционалната испанка.
- Имаме си собствен апартамент!
- Тогава сигурно е празен, може би сте тук да изкрате пари за обзавеждане?
- Имаме си всичко най-необходимо – телевизор, пералня, фризер, хладилник, библиотека, мебели…даже вила на лозето имаме.
- Ех, ако имахте собствена земя, може би щяхте да се захванете за нея и да не се блъскате тук.
- Имаме, разбра се! Не е кой знае колко, но и двамата имаме наследствен дял от по половин къща и по двайсетина декара земя.
Това напълно объркало донята и тя простенала така, сякаш видяла любимия си, разпран от тамошен разярен бик.
- Но нали сте тук, защото сте бедни, без работа! Кога сте купили всичко това, че и образование сте получили?
- Ами, преди демокрацията, – обяснили кратко и изчерпателно усложнената обстановка на напълно ошашавената доня.
- И защо ви е била тая демокрация?
Тук нашите хора, въпреки аналитичната си мисъл, не могли да дадат отговор на дамата. Или ако трябваше да и обясняват, можеше да и кажат умната пословица: “Един гледа сватба, друг – брадва” т.е. за едни демокрацията се оказа безкрайна свобода да ограбват безнаказано или още по-лошо – напълно законно, а за огромната част от народа – свобода да обеднява до пълна мизерия. Но доня Инес не била много образована и едва ли е разбрала дълбокия смисъл на българската демокрация.
Латинка Минкова
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
