Получих клип, който изрежда великите ни исторически личности, които ни правят горд народ със славно минало, каквото малцина народи имат. От тези светли личности се чувствам горда, от това, че по някакъв начин и в моите вени тече кръвта на предците ни – Водачи на Народа. После се размислих с кой политик да се гордея днес… С Борисов, о не, прекалено себелюбив, страдащ от прекомерен нацисизъм. По-нататък се сещам за хора, обвинени в кражби, в работещи единствено за своя джоб. Не, всички не са под този знаменател, има хора като Кристалина Георгиева, които пазят и увеличават достойнството на България. Няма повече да се вторачвам в новите политици…сигурно ще сбъркам. Празникът Трети март усетих със сърцето си в един летен ден, когато за първи път видях Дяволският мост край Ардино…Може би се сетих за „Време разделно”, когато по този него са минавали онези хора, които са пазели българщината като нещо по-ценно от живота си. Защитавали са езика, вярата, културата, името… (И пак отклонение, днес езикът ни е замърсен до неузнаваемост от чуждици, децата ни носят англоезични имена, но това е най-малкото… ) На този мост усетих величието на България, така както е величествена Родопа планина. Там видях едни обикновени момчетии по долни гащи, които подреждаха някакви камъни така, че непознатите пътници да минават по-спокойно. Усмихваха се и разговаряха със случайните хора… И тогава си спомних за Трети март… А после, все по-често, когато се срещах с истински родолюбиви и честни българи. От онези, за които казваме, че са солта на земята. Те са България! В тях живее достойнството и куража, смелостта и истината. Все някога ще случим на политици, които да имат този дух. Това си помислих, когато гледах клипа и го споделих. Защото и аз като вас обичам България и наистина съм горда, че и зад моя гръб е българската история, нямаща равна на себе си в чутовните подвизи на безброй юнаци. Латинка Минкова