Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.02.2011 10:30 - Българката бърза за работа, циганката - за санаториум
Автор: lateto Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1491 Коментари: 1 Гласове:
4



Вчера срещам една стара дружка. Била в болница, та затова се загубила от полезрението ми. Не, няма да стане дума за докторска немара, напротив – всичко минало добре и лекарите били грижовни и съвестни, като в това включваме и лечение без „джобни пари” за лекуващите. Дружката ми беше възмутена от друго. -Лежа си аз – разказва тя, а в стаята ми настаниха една циганка. - Чистичка, дебеличка и отрупана със злато. От богатите ще да е, помислих си и завързахме разговор. Не, не работела, помощи получавали! Дойде време за обяд. Аз не искам да притеснявам близките си да ми носят домашна храна, пък и всички са на работа, поминавах на болнична храна, която не е толкова лоша, колкото се говори или пък не съм толкова претенциозна. „Ама как можеш да ядеш тоя буламач?” пита ме циганката, без да е докоснала нищо. След малко в стаята се изсипа родата – кутии храна – кебапчета, кюфтета, салати…Как не си бяха донесли и ракията, не знам. Аз сърбам супата, те настояват на болната да яде, сила да има. „На тебе що не ти носят?”, питат ме компанията. „Ами на работа са…” мънкам аз. Когато си отидоха, болната циганка ми каза, че след това ще отиде в санаториум. Имало някаква възможност. Накипя ми – аз бързам да излизам, за да отида на работа, а тя от болницата, на санаториум – отново на някаква издръжка. Усетила,че нещо ми е криво, циганката ми обясни ситуацията така: „ Ние използваме и най-малката възможност да лежим из болници и санаториуми, да получаваме помощи. А вие българите, като сте будали, бързайте за работа. Нали някой трябва да изкара пари и за нас.” Какво да кажа, като жената беше права… Ние се притесняваме да не ни изостане работата, бързаме да се върнем на работното място, а те са толкова навътре в нещата с ползването на най-малката пролука за получаване на всякакви облаги, че в много случаи си осигуряват сносен живот и без работа. Затова аз поминах на болнична храна, а циганката се потеше над кебапчетата с мисълта за това как ще си прекара в санаториума.” Това ми разказа приятелката ми. И както се казва – без коментар… Което не изключва проблемът с онези цигани, които наистина живеят мизерно. Вероятно не са чак толкова отракани, иначе… тежко ни! Че тръгнат ли и те да обикалят санаториуми!!! Латинка Минкова  



Гласувай:
4



1. bachym - :)
21.02.2011 10:47
http://www.youtube.com/watch?v=n1weV3YBm6s&feature=related
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lateto
Категория: Лични дневници
Прочетен: 256724
Постинги: 120
Коментари: 169
Гласове: 228
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930