Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.02.2011 10:47 - В Арт-кафето на Мишо
Автор: lateto Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1209 Коментари: 0 Гласове:
1



Едва прекрачих прага на Арт кафето на Михаил Тенев и две девойки от Художествена гимназия плахо влязоха и както всеки новодошъл, се стъписаха. От снимките по стените гледат очите на хора, родени преди десетки години, на рафтовете стари книги с оръфани страници, огромни морски раковини, статуетки, газени лампи, керамика…да изброявам всичко, е невъзможно. Както и с думи да се опишат предметите, побрани в автентичната обстановка на няколко помещения в мазето. Та там има не само истинско богатство от България, между което първото издание на „Записки по българските въстания” от З. Стоянов от 1887 г. и цариградското издание на Библията от 1871 г, но и много оригинални произведения на изкуството от няколко държави в Латинска Америка! Прекрасни шедьоври, сред които се срещат стъклени съдове от римско време и купичка от неолита!!! Да продължавам? Не, това трябва да се види…   Още малко предистория за този музей. Така се случило, че семейството на Мишо заминало в Куба, където той работел като геодезист и дори участвал в проектирането на Площада на революцията в Сантяго де Куба. Поживели там 3 години, върнали се в България, но били принудени отново да отлетят, този път за истинската Южна Америка. Семейството стегнало два куфара дрехи и…   - Първите три години правих какво ли не – спомня си сега Мишо – Разфасовчик, стругар, заварчик, строител…През това време живеехме без наем в преустроен в стая гараж. После започнах работа като геодезист в петролна компания, след време ме наеха в американска фирма, където вземах по 150 долара на ден.   Когато се върнах за първи път от Патагония в Буенос Айрес, съпругата ми вече беше напуснала гаража и наела страхотен апартамент на брега на Рио дала Плата – цветни градини, чистота и лукс. Отивам аз на адреса, на врата стои човек с ливрея и ме посреща с думите „Съпругата Ви Ви чака, господине! ”,  взема куфара от ръцете ми и ме съпровожда в асансьора. След време и тя си намери подходяща работа и заживяхме много добре. Преместихме се в квартала на президента на Аржентина, кажи-речи бяхме съседи!   И там се случило онова, което подтикнало нашият човек да се запали по събирането на стари предмети. Вярно, че всичко било от хубаво, по-хубаво, но и приказките имат край. В случая той бил поднесен от световната икономическа криза, която подгонила първо чужденците. Мишо позакъсал с парите и решил да се раздели с една от реликвите, като я продаде на антиквар. Ще спестим подробностите, но чрез нея го потърсил Николас Гарсия Урибуду, внук на аржентинския президент,  който имал частен музей. Така и у Мишо се родила идеята и той да направи нещо подобно.   Другата страст на Мишо е фотографията, от която лъха непринуденост, ярки цветове и най-вече настроение, на каквото са способни само хора с гореща кръв. И без да чуваме музика, тя струи от разветите карнавални дрехи и пъстри маски, от усмихнатите лица и цялото щастие от живота приет такъв, какъвто е – без излишни изисквания и амбиции.   Спомня си за кубинците с много голяма любов и носталгия.   - Те са хора с широки сърца, весели и гостоприемни. Например, случвало се е да ни види някой приятел на улицата и ни кани - хайде на гости! Имал всичко – а то едно пилешко бутче. Те четирима и ние четирима. Накъсва го на дребни хапки, че да има за всички е са щастливи. После ние ходим на гости и носим разни неща…Там сме се чувствали най-спокойни. Прибирали сме се късно вечер сред негърско население и никога никой не ни е закачал! Кубинците са страхотни хора – топли и дружелюбни!   Обичам Куба и когато се прибрахме в България, в първата къща, в която живяхме, си обзаведохме една малка стая изцяло с кубински предмети.   Не усетих, как минаха два часа. Бях в друг свят, тих, замрял във фотографии и стари предмети, свят на някакви носталгични въздишки и странни истории. И накъдето и да погледнеш, все нещо истинско и неповторимо откриваш, а то те пренася в друго време.   Как да се умориш? И как да страдаш по фалшиви материални блага или блясъка на оцъклените стъклени сгради, като духове от два континента витаят около теб и всеки си носи своята история?!   Остава само да се вслушаш…и започва началото на магията. Тук, почти в центъра на Сливен. При бай Мишо, както вече го наричат.   Латинка Минкова  



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lateto
Категория: Лични дневници
Прочетен: 256148
Постинги: 120
Коментари: 169
Гласове: 228
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031