Сега пък 40 милиона лева европейски пари ще отидат за градеж на ромски ( цигански ) къщи. В което няма лошо, ако по същия начин се подхожда и към потребностите на изпадналите в нужда българи. Защото има и такива. Преди време по телевизията показаха репортаж за две многолюдни български фамилии: в едната се отглеждаха 13 деца ( живеят на село ), а другата се грижеха за 10 деца, с майка университетски преподавател и баща, отдаден изцяло на децата си. Тези две фамилии обитаваха маломерни жилища. Селската в 60 кв. м. къща, а гражданите, в апартамент около 100 кв.м.При това децата им показват завидни успехи в най-престижни национални училища! На тях никой не беше помогнал… Е, нали са българи, да се оправят сами. Ако отварям дума за циганските къщи, които самите те трябва да построят с ръцете си, се сещам за няколко момента. Как тези необразовани в огромната си част хора, непривикнали на друг труд, освен разделното събиране на отпадъци по казаните, ще се справят със строежа? Очаквали помощ от стр. техници, но дали няма да се получи така, че специалистът няма да може да организира  неквалифицираната работна сила без трудови навици? Разопаковайки повереният им материал, дали бъдещите собственици няма да предпочетат да продават на дребно част от оборудването и после с най-невинни гласове както винаги да припяват „Ама ние не сме!” Не че имам нещо против те да живеят в поносими условия, защото мизерното им съществуване съсипва живота на цялата нация. Но какво стана с Десетилетието на ромското присъединяване? Бош-лаф! Потънаха милиони незнайно къде, защото циганките продължават да раждат в несвяст. Поне с раждаемостта да се бяха справили! Тези къщи няма да им решат проблема, катуна просто ще се набута  под покрив и пак ще набъбва. Как ще ги накараме да учат? Как ще ги накараме да работят, като не учат? И какво могат да работят напълно неграмотни хора? Явно проблемът не е в покрива, а в многобройната занемарена челяд. А може би сдобивайки се с къщи, производството ще тръгне на още по-големи обороти, създавайки прослойката, която все чака някой друг да им даде, да ги обгрижва, да им обръща внимание и да получават всичко като полагащо им се според произход. Латинка Минкова