Постинг
14.12.2010 08:58 -
Иде Новата година...при възможност
Ей така ни се нижат годините – отмятаме ден след ден и види ли се краят им, почваме да възлагаме надежди. Та и тая…
Чудя се какво се промени през 2010?.. Какво се сбъдна от баницата с късмета? По традиция ми се падна парата, и в прибавка – екскурзия. Пари няма, по тази причина нямаше и екскурзия, ако не приемем една двучасова разходка до съседен Ямбол, осъществена по милостта и със съдействието на една мила дружка. Толкова в личен план.
Иначе какво? Според министър Дянков държавата ни трябваше да почне „излизането” от кризата на 1 април. В края на годината се вижда, че се е пошегувал и дори е прекалил с шеговитото настроение, защото много стачки го опровергаха. Та чак и до школото опряха. Някъде децата показаха зрялост, но другаде направо изпъкнаха с агресивност, граничеща с простащина. Може би помните показаното по телевизията малко момче от Сливен как се нахъсваше, че само да ги пуснат при тия горе ( управниците в общината ) и ще ги „помелят”. Да речем, възрастните имат пълното основание да са недоволни, защо градът е помлян тотално, но дете да иска да мели…Бял кахър? Браво? Зависи от гледната точка и манталитета на оценяващия.
Видяхме палати на богаташи, даже с хеликоптер ни ги показваха. После разтуриха няколко къщи, вероятно ще съборят и някои бунгала край язовирите. Иначе пък си имаме данък колиба, а богатите помилваха, като онзи прословут данък Лукс се замота из параграфи и закони. Що да ги тревожим, завалийките. Колко луксозни имоти има, броят се на пръсти! Виж, колибите са хиляди, пък и бедният няма пари да се съпротивлява.
Няма смисъл да претакаме старите и познати неща, които вгорчаваха в живота ни. Само няма как да преглътнем, че държавата великодушно отпусна 100 милиона за да ни подслушва, а остави болните да се спасяват чрез есемеси. Което е много грозно! Зададе ли се празник ( Великден и Коледа ), управниците плъпват с милозливи усмивки да раздават портокали, вафли и банани на децата, пощипват ги по бузките, но все пак се извъртат така, че камерите да запечатат любящите им усмивки. Призовават ни да дадем по левче. В което няма нищо лошо. Защото българинът е милостив е великодушен, дава от залъка си. Но не е зле да видим колко дават и тези с милионите. Помня стар виц, в който се казва, че има един начин за честно печелене на пари. На въпроса кой е този начин, отговорът е: „Ами никой не го знае”. Живи и здрави да са да ги трупат. Но поне по празник да се сещат за онези, благодарение на които са ги натрупали. При възможност… И се сетих за културата ни. Такава мерзост не помня да се е случвала! Пари за култура до … лева, при възможност!!! А то все някой дърпа за пари, значи чергата на възможностите окъсява. Защото всичко минава и заминава, кризата – и тя ще отмине все някога. Остава сътвореното от творците. Та като отмине кризата, колко творци ще са останали? Защо толкова арогантно ни превръщат в примитивни хора? (Пак се сещам за момченцето, което искаше да „помели тия горе „). Защо е тази ненавист към творците, защо чувството към тях е на досада от съществуването им? Наистина повечето от тях живеят и творят … при възможност. Затова понякога се чувстват виновни … от моженето си. Бавно и славно искат да превънат нацията ни в неграмотна маса от хора, които лесно се манипулират и управляват. При възможност, защото е възможно да се обърнат и в обратна посока.
Иде новата година. Не при възможност, а по естествения ход на времето. В него живеем всички, но според възможностите, което е естествено. Не е естествено да ни отнемат ден след ден надеждата, че наистина в държавата ще се случват хубави неща за всички хора.
Латинка Минкова
Следващ постинг
Предишен постинг
