Какво са двадесетина години…Във времето – нищо! Ама за един човешки живот??? Скоро ми попадна стар вестник от 1990 г, в който  интелектуалец се кахъреше, че преходът бил да се проточи и като му правеше сметката, крайния срок за него беше цели…седем години. При това, в най-лошия случай! Горкият наивен човек, едва ли е допускал, че най-хубавите му години ще минат в борба с прехода.  Няма как да видим какво става в живота на отделния човек, затова  всеки гледа от своята си камбанария. Какво зърнах от моята? След  10 ноември 1989 г.цели три дни ме държа еуфорията от идването на демокрацията. На четвъртия се проведе пореден митинг и като видях какъв народ се беше подредил на официалната трибуна, призля ми. А до този момент гледах на света през някакви идеали ( е, не комунистически, защото ми се виждаха утопични и лъжовни), но около мен имаше някакъв морал. Само не ми набивайте ехидно, какъв морал, ма?! Ами дори и това, че момичетата не ходехме полуголи, нямаше хиляди изхвърлени деца от малолетни майки, нямаше проститутки на всяко кюше, сутеньорите бяха само понятие, а ние ходехме на бригади да работим в полза на обществото. ..Тогава от кофите за боклук се хранеха кучетата, колбасите бяха от месо, сиренето от мляко и хлябът миришеше прекрасно. Ама нямало банани! Тогава имаше така нареченото „второ направление” за валутата и вместо за банани, ряпа, арпаджик, гащи, сутиени, чорапи и всичко, що ви идва на ум, тази валута се използваше за внос на средства за производство, които от своя страна са гръбнак на икономиката. Е, поминувахме на ябълки и круши родно производство, за което не съжалявам, защото имаха вкус. Днешните чуждоземни зарзавати и плодове ми докарват все на блудкава гума. От моята камбанария виждам, как и без добри финансови възможности, можах да завърша висше образование и още помня, че купона за едно хранене беше 30 ст, а общежитието - 2.50. Такса за обучение нямаше. Виждам и как се прибирахме по тъмно, без да ни е страх, че ще ни нападнат, ограбят, пребият или изнасилят. Ама нямало разнообразни дънки! Че преди 25 г. да не би светът да се е задъхвал от тази стока, която ни залива днес? Да не би да е имало такива автомобили, телевизори, компютри и всичко, което днес го има ? Колко произвеждаше тогава Китай, Индия каква икономика имаше и доволни ли сте от качеството на стоката, внасяна у нас? А от храната? Но като споменах Китай и Индия, да бъдем реалисти и без да завиждаме да помислим, как тези държави направиха икономическия бум. Във всеки случай, без ужасното разцепление, създадено при българския народ. Вероятно, създадено умишлено. Щото е по-изгодно да се караме, да се мразим, да затъпяваме и да вървим по лошия пример, че така масата се манипулира по-лесно. Не е така? Защо протестират учените от БАН? Кой обръща внимание на интелектуалния труд? От моя си живот виждам, как преди 10 ноември 1989 г работех много, макар и да се занимавам с творчество. Т.е. тогава е имало пазар за трудът ми. Освен, че работех във вестник, плащаха ми и хонорари, ( днес са същите, ама преди с един пълнех хладилника, а сега ми стига за 1,5 кг месо ), рисувах и имаше хора, които оценяваха това. Днес получавам само възхищения. Без да продавам. А като е така, не мога и да си купувам консумативи. Спрях да рисувам. Или само това, което изисква по-малко средства. Спрях и да пиша за пари, не си струва… Но…все още дишам. По малко…Толкова за имането и за портмонето ми. Старо е, ципът не работи, пък и защо ли ми е… Ама имало демокрация? Кой ще ми обясни какво точно е това? Някаква свобода, някакво право на народа, пардон, вече сме електорат. Каква е тази свобода, след като живота ни предлага несвобода. Можели сме да пътуваме. Мога, ама на най! Нямам пари за това можене. И до съседен Ямбол не прескачам. Ей така, за разнообразие… Едно време Стоян Ганев се пъчеше, че всеки можел да се лекува, където си иска, щото беше лекувал хемороидите си в Германия. Да го питат днес, пък и от години, хилядите болни как да го направят, като дори тук не можем да си позволяваме лекарствата! Колко народ си отиде преждевременно от живота, защото пестеше от лекарства, мръзнейки през зимата? Колко народ си отиде оскърбен от незаслужена мизерия? Защото други ни ограбиха, наши и чуждоземни кърджалии. И като се сещам за това, си мисля за другата разлика. В Сливен, където живея, преди имаше много предприятия, тъкачни, машиностроителен завод, ама да не изброявам, че дълго ще стане. Сега няма нищо! Ни-що! Хубава или грандоманска, тогавашната икономика даваше хляб на хората. Сигурност в поминъка. Сега в Сливен единствения процъфтяващ бизнес е този на проститутките, естествено, продавайки прелести в чужбина. Сутеньори дал бог…И пак се сещам за морала, защото дори и да не вярвате, има млади семейства, в които за да не изтичат пари, жената е проститутка, а мъжът – сутеньор. Много се разводних из темата, ама и май много ми се е насъбрало. Последно…да споменем управляващите. Хокахме Тато. Сто кусура да е имал, но се  опита да създаде политици. Със сигурност това е сложна професия и политик не се става за един ден. Както впрочем осъмват днес у нас. Политикът се отглежда, по света има политическа класа, а у нас заспали с домашно плетени елеци и събудили се депутати. Така ми е притъмняло пред очите от днешните управници, че Тато ми се струва цвете. Поне да се бяха научили да не ходят с ръце в джоба, да преминат през елементарен курс на поведение…Упражняват се във власт, на мой и ваш гръб. Споменават и за корупция. Ама и тя беше мижава по онова време. Днешната корупция, изразена в хиляди евро, тогава е била немислима. Най-много един шеф да задели Сливенска перла за друг шеф…Черни каси и сива икономика, аз поне не помня за такова чудо. Такава е моята камбанария, уморена, унизена, по стените и се стичат скрити сълзи. На върха и има камбана, в която се скита душата ми. И тя омерзена от това, което става, въздиша по нещо… и за да не ме упрекват в носталгия по Тато, което и няма да е вярно, нека приемем, че въздиша само по отминалите години, съсипани от нечии амбиции. За годините не съжалявам, съжалявам за това, че не можах да ги използвам така, както ми се искаше, т.е. да правя това, което мога. Времето на мизерстващите творци бохеми безвъзвратно е отминало. Пък и на тях са им подхвърляли по нещо, защото е имало и ценители, и меценати. Днес такова нещо няма. И …как ще се срещнем след още двадесет години? Моето поколение ще се крепи на бастунчета и ще въздиша…ще има някакви пенсийки, който доживее. По-младите? За тях ми е мъка, защото като виждам как тая заветна пенсионнна възраст им бяга под нозете, а те няма как да направят стажа, днешният живот ми натежава от сълзи. Тъжно стана,а? Ама това беше днешния поглед от моята камбанария. Сама си пожелавам повече оптимизъм. И най-вече, да греша в преценките и след 20 години…ех, защо да му мисля… но двадесет години не са чак толкова дълъг период. Само дето много капи ще опустеят през това време.   Латинка Минкова

След толкова брилянтен живот според вас Минкова, защо хората които яздеха конете на властта по това време осъмнаха слезли от конете и се изпокриха като мишоци.Отвориха вратите на зоопарка наречен социализъм и оставиха всички на произвола на съдбата.Това е равносилно,да отглеждаж едно животно от малко и после да го изхвърлиш на улицата беззащитно.

Нямам спомен да съм нарекла социализма брилянтен. написаното беше провокирано от друго лично преживяване. Това беше моето. Да, днес живота ми, моя, личния, е значително по-лош.Вероятно, ако имах други шансове, ако се бях възползвала угоднически от познанства, сега щях да съм на друго дередже и да се радвам на спокоен живот. Обаче ...характер!Далеко от властимащите и никога в угода.Пак повтарям, това е съвсем лично...,защото всеки лично по някакъв начин е изживял този преход.И къде го има този преходен срок...Живота ми мина, нямам друг, че да поправя нещо. Нямам! А в този и не само в моя, се намесиха престъпно.Престъпниците нямат цвят и все ми е тая дали са червени или пенбени...Годините са зад мен!

Всичко, което казвате е тъжно, но е истина.
Миналото не може да се върне, но и не го искаме цялото. Де да можехме да си върнем нивото на здравеопазването и на образованието. Не можем.
Успех с позитивното мислене. Това е по-трудния вариант, предвид помията, в която сме затънали.
Всичко това написа една оптимиска ;)

ДОРИ И Б.Б. КАЗВА" ДА СТИГНЕМ ИКОНОМИКАТА ОТ 1989 Г.", АМА НИЕ СИ ГО ЗНАЕМ И БЕЗ НЕГО...НЯМА ИКОНОМИКА, ТОВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ВСИЧКИТЕ НИ БЕДИ И НЕ Е НЕОБХОДИМО ДА СИ ТИТАН МА МИСЪЛТА, ЧЕ ДА ГО ПРОЗРЕШ.ВИДИ СЕ, ЧЕ НЯКОИ ИМАТ ИЗГОДА ДА СМЕ СЛАБИ.А ЗА ПОЗИТИВНОТО МИСЛЕНЕ, НЯМАМЕ ШАНС ДА ОЦЕЛЕЕМ, АКО НЕ МИСЛИМ ПОЗИТИВНО, ПОНЕ В ЛИЧЕН ПЛАН. НЕГАТИВНОТО РАЗРУШАВА ОРГАНИЗМА, ПРАВИ ГО БОЛЕН...И САМО ТОВА НИ ЛИПСВА!!!

Скъпа late, от моята над 70год. камбанария се вижда по-далече.
Не е зле да се знае, че преди 09.09.1944год. България беше нормална страна с нормално развиваща се икономика, с водещи отрасли, като например селското стопанство. Лева имаше златно покритие и беше конвертируем. Комунистите с кръв и репресии деформираха родината ни, като я превърнаха в дива прерия в която само те ловуват.
Неграмотните и полуграмотни селяни, които наводниха градовете и се превърнаха в ненужни администратори, трябва да се върнат обратно и да се заемат с това, което могат. Пример да даде Гоце Първанов, като спре да маха гащи из президентството и си иде у пернишко и се заеме с въгледобив. Така ще бъде по-полезен. Това се отнася и за тия 240 свински черва дето се мотаят из ПАРЛАМЕНТА.
Трябва да се построят нови модерни затвори (за да не се нарушават правата на новодомците) и да се вкарат вътре (до края на живота си) всички "прерийни ловци". Но не да лежат, а да работят по 16 часа, за да възстановят това, което са разрушили, а откраднатото от тия апаши, да се конфискува. С предимство да се ползват участниците (все още живи) във всичките предателски правителства след войната (министри, президенти, партийни и профсъюзни лидери и функционери и всякаква подобна продажна паплач) - ГЛАВНИ ВИНОВНИЦИ ЗА ТОТАЛНАТА РАЗРУХА НА СТРАНАТА!!! Ако това стане, може би след 50-60год. България ще се върне на изходни позиции. Иначе в скоро време ще се „радваме” на светлото бъдеще на БУЛГАРИСТАН.
Трябва ли да минат още 100год. за да се разбере, че КОМУНИЗЪМА Е ЕДНА ХИМЕРА, а НЕГОВИТЕ СЪЗДАТЕЛИ И ПРИВЪРЖЕНИЦИ СА С ГЕННО УВРЕДЕНА СЪЩНОСТ!!! АЗ НЕ ИСКАМ ВНУЦИТЕ МИ ДА ЖИВЕЯТ ТАКЪВ ЖИВОТ, КАКЪВТО АЗ ЖИВЯХ.