Вчера срещнах стара моя дружка. Рускиня, която живее в България повече от 25 години. Усмихната, весела – както винаги.

-Стягам пенсионирането – веднага каза Катя ( така се казва рускинята ) и продължи да обяснява: - Оправих руската пенсия, сега готвя документите и за българската. Имам няколко години втора категория, та стажът ми е над 25 години.

-Е чакай, ти нямаш 60 години, чакаш руска пенсия, имаш стаж за българска! – изпаднах в недоумение.

-В Русия за пенсиите са още в комунизма, имаш ли пет години стаж, имаш право на някаква пенсия. А аз има цели десет!

-Тогава може да се натиснеш за двойна пенсия, – окуражих я и не сдържах любопитството си: - И колко ще ти отпуснат за самоотвержения ти десетгодишен труд?

-Руската пенсия ми е 260 лева, при това всяка година се увеличава. На нея ще разчитам много повече. Тук работих повече от 25 години и току виж, ми отпуснали 150-200 лева, не знам…

Ако си мислите, че Катя е работила в Русия някакъв сложен, престижен или висококвалифициран труд, ще сбъркате. Била е ретушорка във фотоателие. ( За тези, които се чудят над професията, това е нещо като доукрасяване на снимката)

Сетих се и за една друга Катя, с която се запознах преди години на Синеморец. Руска артистка, която живее в Москва, но всяко лято идва в България, защото е влюбена в Синеморец. Та тя ми разказваше, че живеещите в Москва треперели над пенсионерите с жилище като над  най-скъпа придобивка. Руските пенсионери имали толкова привилегии, че да ти се прииска да си стар. Возели се безплатно в метрото и Катя ми разказа през смях, че доста млади девойки замятали шал пред входа, попрегърбвали се, влизали като старици и след малко изправяли снага. За руските пенсионери имало магазини на ниски цени, плащат наполовина разходите за ток, вода и газ. Да имаш пенсионер в къщата си, било цяло щастие, затова младите ги обгрижвали и милеели за живота им, угаждат им, ухажват и търпят всякакви старчески глезотии, стига човекът да крепи душата между зъбите и да им осигурява купищата от привилегии.

Друга една приятелка, наполовина рускиня, ми разказваше, че когато леля й се пенсионирала, й подарили пералня, ама не защото така е решило предприятието, ами защото всеки пенсионер бил удостояван с някаква голяма предметна награда за спомен.

Я да си припомним битието на родния пенсионер, на онези, които се кършат над въпроса: храна или лекарства, топло или …каквото се сетите, няма да сбъркате. Колко родни пенсионери заспиват спокойно, че ще дочакат следващата пенсия без притеснение, че могат да купят нещо повече от шоколад за внуците, да си пият всички предписани лекарства, да се отопляват нормално, да се х ранят пълноценно, а екскурзия, ех екскурзия…това са глезотии, недостъпни за българския възрастен човек, оставил зад гърба си по 30-40 години труд за държавата. Та така – пенсионери, пенсионери … и вие сте различни по света…

Латинка Минкова