Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.06.2010 16:28 - Едно е да говориш, друго - да го направиш
Автор: lateto Категория: Лични дневници   
Прочетен: 856 Коментари: 0 Гласове:
5



Историята, която ще разкажа е една от най-хубавите, които могат да се случат в живота. В нея има обич, сила, надежда и най-вече – истинска човещина. Ако насилието, бруталността, лицемерието и потъпкването на достойнството ви е омръзнало, тук ще се запознаете с една жена, истинска майка и истински добър човек, от онези за които казваме, че са „изчезващ вид”…

Светлана, така се казва жената и въпреки, че е брюнетка, погледнеш ли в очите й, виждаш Светлината…Тя е моя колежка, журналистка в радио. Винаги я познавам по гласът – един такъв топъл и спокоен и дори да не я виждам, чувствам усмивката й.

 От няколко месеца Светлето е приемен родител. И забележете, вече има 18 годишна дъщеря! Както повечето биха казали, детето израснало, време е да си гледа рахата… Но не и тя. Признавам, когато чух за постъпката й, първата ми реплика  беше, тя е герой.  И веднага се замислих… а аз как бих постъпила… на нейните години… не знам, наистина – не знам…

Отпиваме със Светлето кафе, а очите и блестят повече от обичайното. Разказва:

-Да знаеш каква душица е момченцето! Като ни види и засиява. И ми вика „мамо”!

- Как се реши, Светле, дъщерята порасна, проблемите по отглеждането й са зад гърба ти, как реши да поемеш такава отговорност?

- Като че винаги тази мисъл е била в сърцето, в душата ми… Когато бях студентка и ходехме в детски домове. А там… децата се втурваха насреща ни с радостни викове „мамо, тате…” Знам ли, сигурно тогава нещо е заседнало в душата ми…

Светла е наистина щастлива. Лицето и е озарено, хубаво… Продължава да разказва…

Работата й я отвела в детския дом, а момченцето отишло при нея. Харесали се, влюбили се… обикнали се. После започнали да го водят у дома си. Съпругът? Е, той се изумил, може и да е помърморил, но как да устоиш на Светла? Няма да разказвам за процедурата и проучванията, защото те са еднакви за всички хора, желаещи да стоплят нечие мъничко сърчице, да му дадат светлинка, шанс  и надежда за живота. Семейството на Светла не е богато, в никакъв случай. Живеят в жилище от спалня, хол и кухня. Доходите, ех… да свържеш двата края, но както казва тя :” Където има място за едно дете, има място за още едно. И за още една купичка с храна.” Казва го, но всеки знае, че това не е достатъчно, важното е грижата, възпитанието, а заедно с малкото човече идват трудности, болести, без които не може…

-Майката не губи правата над изоставеното дете, ако един ден се яви на вратата ти, какво ще направиш?

-Не знам, ох, дори не ми се мисли! Това момченце вече е в сърцата ни! Не може една „майка|” да го роди и изостави в дом, а после, когато порасне и вероятно тя реши, че вече има необходимост от помощник и опора в живота си, да го вземе. Това не е вещ под наем. Много се надявам законодателството да регулира тези случаи. Вярно, че сега биологичната майка има пълните права над детето, но какъв ще е този морал, според който отгледаното дете да бъде откъснато от хората, които са се грижили за него, обичат го и винаги ще го носят в сърцето си?

Когато говори за това, в очите и се прокрадва страх, не…ням ужас! Наскоро чух, че в Швеция нямало детски домове. За броя на изоставените деца у нас няма да говорим, защото разказът ни е за една от онези жени, които на практика решават проблема с  „държавните” деца. За разлика от държавниците, живеещи в палати, разполагащи с месечен бюджет колкото годишен за цяло семейство, даващи акъл, показващи висок стандарт на живот, размахващи пръст и всичко, за което се сетите и ви е натежало на душата. Но чули  ли сте поне един от тях да е станал приемен родител? Сещате ли се един да е проявил човещината на обикновените хора, приели в сърцата си малките  и беззащитни човешки същества? Те само говорят ( друг е въпросът, че говорят надменно, назидателно и често ни се заканват ) Обикновената Светлана е направила най-голямото добро, което може да получи човек – дала е не само шанс, но и топлина и обича на едно малко момченце.

Когато казах на Светла, че искам да разкажа за човешката и постъпка, тя се съглеси с думите :”Добре, нека семействата да знаят, че не е толкова страшно! Може да има грижи, но радостта, която виждаш в детските очи, обичта, усмивката, щастието на мъничкото дете – това е невероятната отплата, която остава за нас. Няма нищо страшно да приемеш едно дете в дома и сърцето си.”

Латинка Минкова

 

 



Тагове:   направиш,


Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lateto
Категория: Лични дневници
Прочетен: 256161
Постинги: 120
Коментари: 169
Гласове: 228
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031