Вчера бях на една среща с членове на инвалидни клубове. Мартенска среща, да се били запознали с жените-творци в града. Шапка свалям на тези хора, които в нелекото си битие имат много сили и кураж да се борят с живота, да пеят, танцуват и да търсят смисъла във всичко.
Но думата ми е за друго. Разказвайки разни нещица, се заприказвахме и за света. Няма да досаждам с обяснения, а накратко какво казаха две жени-творци:
”Дъщеря ми живее в Англия. Когато се запознах с едни хора, работещи в местната администрация и казах, че съм българка, те авторитетно и с усмивка поклатиха глава „Ах, да ,Боливия заем къде е. Там ходите с шапки на главата , а децата си носите на гърба!” Какво да им обяснявам, въздъхна моята позната, казах, че българките също носят шапки, може някога да са си носили и децата на гърба, но държавата е в Европа.
При това друга дама, посетила два пъти САЩ, допълни:” Да…и е жалко, че детето на една моя позната, като се прибрало от училище, казало, че го е срам от националната си принадлежност. Майката се ужасила, какво да отговори на такъв смазващ въпрос. Детето попитало :” Кажи ми една причина, за да обичам България?” Тогава жената онемяла, отговорът щял да е за цял живот. Попитала: „Ти мене обичаш ли ме?” Да, отвърнало детето, а тя въздъхнала: „Ето това е причината да я обичам…”
В Холандия мислят, че Сливен е столица на България. Защо ли? Отговорът е… проститутките са най-вече от този град. По този повод в града пристигнал тамошен журналист, да види що за град е това. После прочетох неговия „пътепис” . Разказваше се за оръфани и намръщени и зле облечени жени, за ученички от елитни училища, кандидат-проститутки, за примиренческото приемане на професията и изобщо за всичко негативно, до което се е докоснало европейското му око. Не беше видял красотата на Карандила, не беше видял уникалното златно съкровище, притежание на Историческия музей, не беше посетил изложбата от прекрасни графики на световни майстори. И не че ще смаем холандеца с изкуство, но тази изложба наистина е на европейско ниво. Не беше видял нито един исторически обект в града, дори не беше забелязал Стария бряст, дърво на над 1000 години. Не беше видял нищо, ама нищо хубаво. И аз трябва да съм съгласна с тези унизителни констатации? Да казвам, прав е, само защото „европеец” е решил да ме унижава!
Един българин, живеещ в Германия с възмущение сподели по телевизията, че там битувало мнението, че Спартак е …румънец. Във филма за аргонавтите Орфей е …негър!( Обяснението – 30% от ролите да се играят от чернокожи, ха-ха-ха! И точно най-нежния певец да е мускулест негър!!!) Което би трябвало да значи, че според авторите не е роден по нашите земи. Вероятно дори не знаят за България.
Много харесвам астрфизика Карл Сейгън. Направо го обожавам! Купих си книгата му „Контакт”. Зачетох я с огромен интерес, до момента, в който не прочетох горе-долу това: двама учени се срещат, единият бил с покрусен вид. Когато приятелят му го попита защо, покрусеният обясни, че дъщеря му се омъжила за българин … Изоставих книгата.
Ролята на медиите…е ужасна. Камъните са в моята професионална градина, но не и в моята лична. Поне този грях нямам. Но когато се опитвам да говоря хубави неща за народа си, все някой около мен се намира да ме парира, я стига, какво хубаво намираш в тая скапана държава? Да, намирам и няма да обяснявам защо. Всеки си има някакъв храм за душата, моят е тук. Остане ли душата ми без своя храм, ще е още по-тъжна и самотна. Сега е обидена. От нихилизма на околните, от отчаянието, от нефелните държавници, от търпението с което ги приемаме, от безропотното приемане на всичко. Но не и от целокупния български народ, нищо че е приел повече от поносимата граница на търпимост. Не приемам и плюенето отвън, множко ми идва. И няма да казвам, че ме вали дъжд.
В така наречените западни държави не съм ходила. И вероятно няма да отида. Но ако се случи, как да постъпя? Вероятно като тях – ще разкажа надълго и широко за всичко, което не ми е харесало, т.е. ще постъпя като тях. Дали?
Латинка Минкова
