Как ще изглежда България след 50 години – това е национална инициатива, даваща простор на човешките мечти, които ще бъдат събрани в една книга. И след 50 години тези, които ще доживеят, ще разберат чия прогноза е най-близо до реалността.
Интересно ли ви е, какво е било отношението на днешните млади хора към България и Сливен преди 18 години? За това не е нужно да разпитваме 30-годишните, защото едва ли помнят тогавашните си мечти.
Разчиствайки стария таван, попадам на цяла торба, пълна с лексикони. Днешните деца вероятно не се занимават с подобно „социологическо изследване” на връстниците си, защото предпочитат да си чатат в интернет. Но от тогавашните лексикони може да се разберат много неща: като се почне от мнението за любовта, премине се през всички любими певци, футболисти и филми, отношението към другия пол, уточняване на цигарите, които пушат ( между другото от 50 ”анкетирани”, само двама са си признали ,че пушат понякога ) и се стигне до сериозни въпроси за отношението към България и Сливен.
Какво мислите за България?
Годината е 1993, „извадката” е приятелска и засяга момчета и момичета до 15 годишна възраст. Всички са на мнение, че живота им е ясен, имат мнение за любов и коварство, за приятелство и измяна. Но какво мислят тогавашните тийнейджъри за България?
„ В момента я съжалявам”, казва първият анкетиран и за да подсили ефекта, е нарисувал няколко сълзи.
„Готина страна, но сега е съсипана здравата и трябва да се предприеме нещо, защото…”
„Върхът е!”
„Хубава страна, но в момента се е разпаднала. Трябва да й се съберат старите кокали и да бъдат закрепени.”
„Засега не я виждам… доста изостанала!”
„Нищо хубаво!”
„ Затънала е в тинята, но иначе е хубава. Била е страхотна, но са я укепазили!”
„България е кътче от рая, но малко неусъвършенствано!”
След тези кратки, но изчерпателни обяснения, децата се впускат в политически разсъждения попити като дъжд в пустиня от някой разговор на родителите- анализатори, разисквали дереджето на държавата над чаша ракия.
„България е готина, но трябва да се очисти от комунистите.
Под това мнение някой е добавил:” Не може! На теб на турски филм ли ти прилича? Не може да убият един милион бе, педераст!”
След тази реплика 12-годишните развихрят политическите страсти, прихванати не само от семейните, но и от политическите анализатори, изобилно населявали медийното пространство и по онова време.
„Не може да се очисти от комунистите или така наречените социалисти, защото са много.”
„Пълна е с червени прасета (комуняги) и червени боклуци!”
Преминавайки през тези страсти, младият народ отново уталожва мерника и изпада в други разсъждения, които бихме нарекли жив национализъм:
„България е върхът! Никоя друга страна не може да бъде такава. България си е България. Такава е и такава ще си остане и за в бъдеще. Няма да бъде втора Швейцария, трета Америка, четвърта Германия или не знам си какви глупости ми говорят! България е една, такава си е и не можем да я променим.”
„Изостанала, но иначе е готина! ”
И така, мненията на тогавашните деца достигат до неподозирани върхове на прозорливостта, достигайки до мъдростта на дипломиран икономист, живял, учил и работил в България. Колко му трябва на човек , за да стигне до краткото обобщение на Събин:
„Трябва да постегнем малко редиците и България ще стане най-хубавата страна в света! Поне за мен е така.”
И от проблемите и мнението за България, преминаваме на родна почва в Сливен. Как децата са възприемали тогава градът, в който живеят, какво са харесвали и какво – не, какво се е променило през тези 18 години?
„Готин град, но е мръсен и е пълен с цигани, които придават още по-гаден вид на града.”
След това има няколко досущ еднакви мнения, преповтарящо първото, което ще рече, че тогавашните деца не са били особено очаровани от мургавелковците, а една девойка конкретизира ситуацията по-обширно: „Хубав град, но от циганите се разнася една миризма…На която и страна да се обърнем – циганин. Голяма напаст са. ( Следват задраскани мисли, които завършват с обобщението : Напаст Божия!”)
„Хубав град, но главната улица е малка, не е като във Варна. И тук има много цигани. Пълно е!”
След още 4-5 мнения, затвръждаващи циганията в града, следват пререкания по въпроса: „ Е ли голям Сливен и дали все пак е достатъчно красив?”, на което няма да се спираме, защото в края на лексикона някой е изпаднал в поетичен транс:
” Сливен – град вечен, хубост нетленна. Макар и да има цигани, които са малко повече, градът е много готин и е тип-топ! И е по-хубав от София, Варна, Пловдив, защото аз съм роден тук.!
Както се казва, на това изказване копче не можеш да кажеш! Изпипано отвсякъде – поетично, примиряващо, и най-вече – патриотично!
Въпреки синовната привързаност на младото население към родното място, българинът открай време си е любознателен и все му се иска да поживее в друга държава. Естествено, че този най-жизненоважен въпрос не е пропуснат и децата са посочили мечтаната от тях държава
От петдесетте, влезнали в тази непретенциозна „извадка”, 13 са мечтаели за Италия, по трима за Австралия и Англия, двама въздишали за Германия, защото имали хубав футбол и един е вдигнал мерник към далечна Япония. Шестима са категорични, че си харесват България и не биха я сменили с друга държава.
Ето такава е била ситуацията сред 12-годишните деца преди 18 години. Днес те са хората, които би трябвало да са запретнали ръкави и да се трудят за България. Повечето волю-неволю са го сторили и „са стегнали редиците”, за да оправят България. Други работят за чужди икономики и гонят мечтите си в други държави. Няма да им се сърдим. Където и да са, това са едни от нашите деца и не ни остава нищо друго, освен да им пожелаем да не забравят градът под Сините камъни, нали си спомняте защо „…защото аз съм роден тук.”
Латинка Минкова