От мъглив Лондон до “мрачна” България

Илко.Не го бях срещала от студентските му години, когато ветрееше опашка и гонеше мацките. Сега е остриган по модата, а лицето му е увенчано с криволичеща брада и на 33 години, сигурно пак гони мацките. - - Барнал съм се като американски селянин - обяснява той и допълва, че не е пропуснал и каубойската шапка: - Само че съм я оставил вкъщи!
От десетина години Илко живее и работи в Лондон, затова го подкачам:
- Е, как я караш в стария мъглив Лондон? Виждаш ли се с добрата и мила лейди - кралицата? Гъне ли се и тя в криза или кралската й особа не е подложена на всемирен икономически гърч?
- А бе и тя щрака с пръсти! Англичаните направо са в паника! Старата добра лейди кралицата не ме е канила скоро на чай, прави икономии, горката! Нали знаеш, че вади старите басми от гардероба и шие дрехи от тях! Цял свят разбра, че извадила плат отпреди 20 години, нали е къщовница, нафталирала го, та се запазил. И за да не ощети държавата, на държавния прием в Любляна се появила с този тоалет. Така милата жена показа не само на англичаните, но и на цял свят, че трябва да го ударим на спестовност.
Ей така започна да ми разказва Илко за световната криза, не пощадила и първата индустриална държава Англия. Само че сега подробността била друга. Вече нямало никакво производство на острова, всичко изнесено навън, при бедния световен пролетариат, който бачка за гордите албионци за жълти стотинки. Произвеждали малко и много скъпо, както казваме в България "за своя душа". Ония ягоди, които англичаните ги мързи да оберат сами, та затова наемат нашенци, стрували по 12 паунда за 300 грама! Затова го ударили на повсеместни икономии! Кралицата-майка вървяла из дворцовите покои безспир и гасяла ненужното осветление. А когато министърът на икономиката Алистър Дарлинг решил да си угоди в ресторант и си поръчал втора бутилка вино, келнерът го предупредил, че присъстващите в ресторанта, които едва свързват двата края, зорко бдят над изконсумираното и ще изпаднат в ярост, ако той се разпусне с още вино.
- Ако трябва да ти опиша образно кризата у нас и в Англия, представи си, че ние сме живели при -10 градуса и сега температурата е паднала до -15. Е, 5 горе, 5 долу не ни събарят. А англичаните примерно са живели на +20 градуса топло и сега изведнъж падат на -15! Шаш и паника! Обикновеният човек не знае как да реагира. В Сити, което е финансовото сърце на Лондон, се очакват за две години към 35 000 съкратени от банките и общо над 180 000 да отпаднат от работа. Не е малко!
Сега индустрията ще плаща заради ненаситната и глупава политика на банките. Търговията с недвижими имоти се оказа абсолютен балон. С всяка изминала година на един и същи имот цената растеше, а зад нея няма нищо. Е, балона се спука! Сега държавата изкупува банките. Бе, завидяха ни на социализма, разтуриха го у нас и сега те го почват.
Англичаните живеят на кредит и сега не знаят как ще я карат. На всеки работоспособен се падат 14 000 паунда кредити - купуват всичко на изплащане - като се почне от хладилника и се стигне до къщата. Да не говорим, че на всеки седем минути едно семейство си губи дома!
По-нататък Илко разказва за икономическите маньоври на емигрантите от Източна Европа. Първи пристигнали поляците, първи те вдигат байраците към родната Полша. Вече не им било изгодно да работят в Англия и отиват в Германия, където е по-евтино или направо в Полша. След тях стегнали багажа и други гурбетчии. Тогава гордите англичани отново щракнали с пръсти и потънали в кратък размисъл - ами сега кой ще ни сервира чая, кой ще ни чисти къщите, кой ще ни прислужва за всичко?
- Народопсихологията им е такава - считат, че някой трябва да им е роб. Ние от Източна Европа им дойдохме добре. Затова ще трябва да ни понасят, все още…
- С какво име се ползва България, говори ли се за нас, обичат ли ни, тачат ли ни? - питам, без да очаквам словоизлияния как англичанинът сън не спи, терзаейки се за горката съдба на новите европейци от Балканите.
- Да ни обичат? Я стига! - смее се Илко и напомня старата максима " За Сталин е важна масата, за Хитлер - расата, а за Чърчил - касата". - Това е то! Няма любов, има интереси. В тяхната преса се пишат само отрицателни неща за страната ни. Ще споделя само два примера. Един ден по телевизията даваха 10-минутен репортаж от Пловдив, вторият по големина град в "затънтена България". Даваха моста край Панаирния град и за цялото това време по него премина само една каруца, пълна с цигани. Учил съм там, познавам града като роден, пък и никой българин не би се хванал на въдицата, че това е възможно! Трафикът точно на това място е много голям и дори в малките часове минават коли. А репортажът беше през деня. Това е жив монтаж, защото иначе би трябвало да отцепят специално движението, та да осигурят този покой на моста.
Другият пример беше от филм на известен английски журналист, който ходи по света да показва как трудно живеят нещастниците. В случая показа българско село. Но не типично, а беше избрал някакво полузапуснато и полуразрушено село из Родопите. Няколко магарета, забрадени стари туркини, които крият лицата си, черни пътища…Най-нетипичното и най-негативното, което е успял да види. Кой българин би повярвал, че селата ни са такива и народът в тях клечи направо на улицата, гледа изпод вежди и не говори български?
Това е крайно неприятно и показва изостанала, бедна и дива държава, където населението не знае що е телевизор, няма коли и живее в прахта на улицата. А те? Те са върхът на човечеството! С такова самочувствие си живеят, но сега се оказват в положение на криза, от която ще трябва да излизат.
Така завърши дебата около световната икономическа криза и в частност английската. Без да изпадаме във философията на шопа :"Я не сакам на мене да ми е добре, а на Вуте да е зле", този път можем и ние да се ухилим разбиращо - я да видим сега кой ще издаяни на кризата, кой е по-издръжлив и кой ще развее байрака на оцелелия. Няма как да не сме ние!

Гордо оцеляваща Латинка Минкова