Не, не се стряскайте, не става дума за друго, а за това каква ще е ситуацията след десетина години. То, не, че е не ясна! Бавно, но сигурно, българите се търкаляме към категорията „малцинство” и жална й майка на тази хубава земя, когато  палачинката се обърне и отгоре остане прегорялата страна.

Сливен, градът, в който живея се „слави” не само с огромния брой проститутки и сутеньори, но и с най-младите майки. Най-младата, Кортеза, вече прочута и зад граници, роди на 11 години. От 1 до 4 януари в сливенската окръжна болница са родени 18 бебета, от които 14 са циганчета ( Умишлено не казвам ромчета, защото дори и циганите не харесват това определение, то било за напитката…). Сред майките пет са непълнолетни . Шест майки в града имат 11 и повече деца. В съседен Ямбол 18-годишна роди четвъртото си дете…В такива случаи се казва „Без коментар”. Въпреки това ви предлагам реална ситуация, в която съм изпадала не един път, а вероятно на всеки от вас се е случвало.

За хората около кофите за боклук

За сливенци те са едни от жителите на кв. “Надежда”, които осъществяват разделното събиране на отпадъците и правят местата около кофите същински ад, защото изхвърлят всичко, което не отговаря на личния им бизнес-план.

В такава трудова дейност засякох майка и син. Величка е на 24 години и заедно с най-голямото си дете Костадин, на 10 години, съсредоточено отбираха из нечии стари дрехи всичко, което според тях е годно. Двамата си приличат по това, че сапунът и водата не са първите им приятели, а дрехите, които носят, не само че са от кофите, но и не са прани с месеци. Лъщят от мърсотия, както и бузите на момчето. Но пък иначе е изрусено на кичури. Момчето ме гледа подозрително, а жената се усмихва, защото вижда, че не съм с празни ръце. Подавам и старателно опакована хартия и я предупреждавам да не разкъсва пакета. Опитваме се да разговаряме, защото жената не е много добре с българския език. Величка ми казва, че е от “социалните”.

-   Каква си? – уж не разбирам начина и на препитание.

-   Ами социална съм, дават ми помощи, защото съм безработна. А ти имаш ли да ми дадеш нещо? – въпросът  за нея е напълно естествен.

После с голям зор търси думи за да ми обясни, че не и давали работа, ама тя и не можела нито да чете, нито да пише. Не е ходила на училище един ден! Ама мъжът и бил учен, знаел буквите и чете! По тая причина тя настоява Костадинчо да ходи на училище, че и той да е грамотен. Има три деца и явно, че опитите им няма да свършат с тях.

-    Мъжът ми кара каруца, знае буквите и аз ще пращам трите си деца да се учат, да са като него, а не като мен прости и неуки.

Костадин е на 10 години и казва, че ходи на училище, не знае с колко е минал, но пък и аз не му вярвам, че наистина заляга над четмото, защото ме гледа неразбиращо.

През това време Величка чевръсто сортира изхвърлените от някого дрехи.

-    И какво ще ги правиш тия парцали?

-    Ами ще ги продам на някоя бабичка от махлата, тя пък ще шие калъфки и ще ги продава. Ние социалните сме много зле, затова събираме от казаните. Пари нямааа, къща нямааа, дърва нямааа. Не дават! На нас нищо не дават! Вярно ли е, че на циганите в София  им дават къщи? Защо и на нас не дават? И ние сме социални!

След малко по пътя се тътри друга циганка. Яка, с развлечени и мръсни дрехи, тя влачи два огромни чували с хартия. Давам и две снопа с вестници. Тя е толкова зле с българския, че почти нищо не и се разбира. Казва се Зоя, на 36 години, но вече има пет деца и четири внука.

-    От сина три и от дъщерята две! – хвали се Зоя и веднага си идва на думата – Дай ми дрехи!

-    Ами ти какво ще дадеш за тях? Ще ми пометеш ли двора? – тая оферта е на шега, защото получих очаквания отговор.

-    Не мога, ма душа! Болна съм, едва вървя! На мене дрехите дай! Кога да мина?

-     А защо правите толкова деца, като не можете да се грижите за тях?

-     Ми кво да правим, няма работа. Нали на мен ще дадеш?

Зоя иска, Величка иска и са убедени, че са ощетени откъм даването. Искат повече социални, искат къща, искат някой да й плати тока, водата, да се вози без пари, иска да яде, да им даваме дрехи.

-   А колко си работила, Величке? – питам я, въпреки че знам отговора.

-    Хич! Няма работа , не ни дават на нас.

И това сигурно е чула, но не може да изрече думата “дискриминация”, иначе щеше да се оплаче, че я дискриминират, защото е черна, но повече от мърлявост. Хич не и минава през ума, че не е годна за труд в началото на ХХІ век и че животът я е поставил там, където и е мястото. А това е лошо, много лошо, но най-лошото е, че за да стигне до там, държавата е виновна, защото тя ги приучи да получават без да работят и понеже все не стига, те хленчат и се оплакват от лошото си положение и циганския си произход.

Величка мечтае Костадин да се изучи, да знае буквите, да не е като нея. Мисли си, че това е голям шанс в живота и дава предимство и възможност за работа. И през ум не и минава, че този критерий е бил плюс преди два века. Вероятно децата й ще израстнат с мисълта, че обществото е длъжно да ги издържа, да им осигури мезонети и добри социални, пък кой знае, може би думата “Социален” за тях е вид професия.

Засега ние им плащаме сметките, защото от Европа може да кажат, че ги дискриминираме. Какво да кажем за онези прословутите мезонети от по 200 кв.м., които на третия месец са изкорубени, а простарнството около тях е зарито с боклуци. Ами онзи жилищен блок, край Казанлък, който се вижда от жп линията и прилича на огромен цирей – с изтърбушени врати и прозорци, със следи от огън, който обитателите са си палили по стаите. ( И да е само този блок, сигурно ги има из цяла България! )

И дискриминирани били циганите? Затова, че не им стигат парите, които получават без да се трудят, че живеят, без да се интересуват кой ще им плаща сметките. На колко българи построиха жилища за нечий хатър, на кого плащат сметките?  На нас държавата няма да ни прости и една стотинка.

Историите около кофата за боклук с Величка, Коста и Зоя разбира се не слага под общ знаменател всички цигани. Сигурно всеки сливенец си има мургав приятел, с когото е ял и пил, работил и делил радости и несгоди. Такъв човек всеки уважава и цени. Тук думата беше за онези “социални”, които  тежат на врата на всички съвестни работещи данъкоплатци и които държавата е крайно време да вкара в релси, ако счита, че има закони и всички сме равни пред тях.

Латинка Минкова