Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.01.2010 17:58 - Зад благодаря може да се крие и простащина
Автор: lateto Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1115 Коментари: 0 Гласове:
1



Зад  благодарността може да се крие и простащина

Не знам дали ви се е случвало да забиете поглед във витрините с храна и когато  видите щандистката, да си поръчате от стоката, без да се огледате наоколо. Ето такава ситуация ми се случи и преди да разбера, че секунда преди мен се е доближила друга клиентка , се извиси силен, ядовит глас:

-Нито съм нито толкова малка, нито толкова незабележителна, за да не ме видите! – Дамата с нахлупена черна капа беше възмутена от дъното на душата си.

-Извинете ме! – опитах се да реагирам като средно интелигентен човек и наоколо се възцари неловко мълчание.  Девойката-щандистка ни оглеждаше и се чудеше какво става.

Капелатата дама си поръча две тарелки с маслини. Погледна в едната и отново извиси глас:

-Тук има една наранена маслина! Благодаря!

При този израз вече ясно си пролича, как дамата умишлено вмъква някакъв акцент, с други думи, българският й вече  така убягва, та чак го фъфли.

-Вероятно е наранена с лъжицата, с която сипваме, - обясни щандистката.

-Аз такива маслини, които се нараняват  толкова лесно, не купувам. Благодаря!

-Ще ви я сменя, – предложи момичето.

-Аз изобщо не желая такива маслини. Приберете си ги! Благодаря! 

Дамата се фръцна и с чувство на превъзходство си тръгна. Наистина няма начин да не я забележиш при това поведение!

-Какво и става на тази? – Момичето зад щанда се чудеше какво се е случило.

Е как да и отговоря! Вярно, че всеки има право да плаща за стока, за която е приел, че е качествена. В правото си е дамата да се сърди за наранената маслина. Но тя демонстрираше поведение на обидена миячка на чинии някъде си и кацнала на одрипавялата родна земя, да избива комплексите от унизително съществуване в нечия кухня като  последна дупка на кавала.

Вътрешно реших, че отвън дамата вероятно ще се метне в някой джип. Е , не познах! Очакваше я доволно отрошен стар Опел и шофьор с дочени панталони. Не, нямам нищо против този вид дрехи. Та кой българин, уважаващ труда няма в килера подобна дреха! Обидното беше друго, че тази жена, демонстрираше някакво чувство на превъзходство, макар че неволно се сетих за поговорката „Пази боже, сляпо да прогледа”, въпреки че тя с нищо не показа проглеждане. Постоянното „Благодаря” от устата й звучеше повече като караница, без помен на нотка от някаква истинска благодарност.

Латинка Минкова

 



Тагове:   може,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lateto
Категория: Лични дневници
Прочетен: 256132
Постинги: 120
Коментари: 169
Гласове: 228
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031