Обзор на празничния махмурлук в Сливен
Този път българинът се вписа в световното кризисно състояние и не се отдаде на гуляй до дупка. Или ако му отпусна края, то беше с мярка. Купонът, посветен на Новогодишните и съпътстващите го традиционни празници, обилно гарнирани с именни дни почнаха кажи-речи след Никулден. Загрял с шарана, народа се размечта за коледното прасе. Кога ще еклането, как ще е, по колко върви живото тегло и ей такива все жизненоважни въпроси, блъскащи се на воля в главите ни. Ще пропуснем този момент на размисъл, и ще започнем новогодишната трапеза от първата, организирана за градските най-светли и талантливи творци – членовете на Клуба на културните дейци, които още на 21 декември се почерпиха по кебапче, кюфте и весдесъща картофена салатка – малко, но от сърце!
По-нататък се занизаха тържества, вечери, сбирки и партита, както сега вече думат на разните купони и събирачки. Ей така се изнизаха няколко дни и Бъдни вечер ни събра на постна манджа. Ох, въздъхнаха някои от изпосталелите привърженици на големите пости, а останалите се задоволиха с блажен обед, та да устискат на сарми без месце и сух боб.
На Коледа, който имаше прасе – закла го, който нямаше ( а това е огромната част от народа ), се задоволи с мръвка от магазините. Дечурлигата заничаха под елхите за подаръци от Дядо Коледа, като не пропускаха да питат какво ще им донесе и другия познат старец с чувал подаръци – Дядо Мраз, който идва на нова година. Нахитряха малките – спор няма!
И така, с натежали стомаси, замаяни глави и не знаейки на кой свят е, народът се дотъркаля и до Нова година. Уморени, но весели, преяли, но не и препили, целокупно взехме да си пожелаваме по-успешна година, ама си знаехме, че ни чака още по-дебела тояга. Каква ти по-добра година, като този път случихме на най-големите аматьори в управлението! То не бяха експерименти, то не бяха упражнения във власт и ако не беше автоцензурата при употребата на подходящи изрази, до сега да съм споменали майките на посочената прослойка. Нейсе…
Да се върнем на Нова година в реално време, т.е. на площад „Х.Димитър” в Сливен, който в полунощ вече не беше обичайния паркинг, а сцена за веселие. Към 23 – 23.30 ч. народа прииждаше по Ларгото като за манифестация. Какво да правим по къщите, като можем да се чукнем с чаша вино със съгражданите си, да споменем с добро старата, да възложим надежди на новата и накрая да ударим по едно червено вино! Някои предвидливи си бяха сложили в джобовете фъстъци и бадеми за мезе, а най-предвидливите си носеха и вино. И както стана по-ясно, те са били най-прави, но затова – после.
Концерта беше еднообразен, затова тези, които не са си направили труда да се разходят до площада, да не съжаляват. Певица без оркестър, после малко тумба лубма с танцьорите и певиците от ДАНПТ „Сливен” и ето че настъпи дванайсетия час. Народа очакваше, че на площада ще има 2-3 бъчонки с вино, да пие по чаша, че и реколтата беше богата, ама не позна. Нямаше нищо! Съвсем нищо! С изключение на онези, които си носеха от къщи, другите така и не се чукнаха за здраве. Криза, ама пък чак толкова тънко да минем, не биваше! И понеже на министерско ниво нещата се сравняват с пица, за новогодишната в Сливен можем да кажем едно – постна до немай къде. Не само че нямаше мръвка, но и другата гарнитура беше спестена, та беше останало сал едното брашно с водица. Ако си мислите, че за сметка на това управляващите града и областта са ни обсипали с благопожелания, пак ще сбъркате. Е, качиха се на сцената, да видим, че знаменития областен мустак е на мястото си и кметското теме не е загубило от блясъка, ама Честита нова година нямаше. Или ако е речено, то са го чули само носовете им.
Така думна точно 12 часа, някои се чукнаха за здраве, други се пустосваха или откровено псуваха, но почнаха илюминациите. Държавни, подсилени и фойерверките на ентусиасти, които предвидливо се носеха по нещо за свой кеф. И ако при трапезата народа все още се беше разпуснал, то при подробности от рода на пиратки, римски и кой знае още какви свещи , се беше свил до минимум.
Погърмяхме малко преди Новата година, ознаменувахме с инцидентни гърмежи Васильовден и любителите на бумкането се кротнаха. Така си е, няма смисъл да даваш пари за секунда „Бум”, като с тях можеш да си купиш нещо за ядене. Защото и тази година по пазарите имаше традиционно празнично увеличение на цените. В началото на сезона мандарините тръгнаха от левче, а в края на декември най-мижавите бяха по 1.30, а тези, които ставаха за ядене – над 1.50. Бананите твърдо отстояваха цена от 2.50.
Ако не знаете, и на 2 януари празнуват именници – тези, които носят името Силвия, Силвестър , Горан и Горица, празникът е посветен на говедарите и говеда може и да няма, ама празник – дал Бог! И на тях да е честито името.
Така в неволи над трапезата, народа почна да събира сили за друг празник – тачен и празнуван от огромна част от хората с българските имена Йордан, Йорданка и производните им. И кръст ще се хвърля, и честито ще се чува през всяка къща, и пак трапези, за виното не става дума! През зимата върви като сладолед в жегата.
За следващия ден да не говорим. Посветен на най-таченото име, за което народа мъдро е дал определение: „От кал да си, Иван да си!” А Ивановци, Иванки и посветени на тях имена във всяка къща. Слагат се трапези, ама народа се оял! Криза! В такива моменти на помощ идва балканският ни нрав да се веселим като за последно, щото утре знае ли се!? Пък и 2012 година чука на вратата, що да зяносваме отлежалата ракия или да пестим за бъдещето!
Ей така – в антикризисно опиянение преминават празниците. И навсякъде си е имало нещо особено – някои се скарали, други се любили, на едни дете се родило, други грип хванали, едни се охарчили до стотинка, други минали през празниците като през всеки божий ден…Само едно беше общо – надеждата, че тая година наистина може да е по-добра от миналата. Кой знае, ако не само вярваме, ами и работим здраво за това, току виж ни огряло.
Латинка Минкова
