Скъпи братя и сестри, преди повече от хиляда години във велика православна Византия се чувал плач и се проливала кръв: християни убивали християни. Подстрекавани от безумни ересиарси, обхванати от жажда за разрушение, християни жестоко унищожавали светите икони, фрески, мозайки, плащаници, статуи, олтари - всички изображения на Господа и неговите светии, които те в своето заслепление считали за идоли. Вандализъм и поругаване на светини – ето какво е било това. Седмият Вселенски събор направо осъдил иконоборчеството като опасна ерес и с течение на времето Византия отново се върнала към истинското християнство, но чинът на Тържество на Православието досега всяка година се извършва в православните църкви. Защо е така?

Всички ние разбираме, че пълната, окончателна победа на доброто над злото, на Бога над дявола, ще приключи едва при свършека на времената. Борбата – напрегната, мъчителна – продължава. Да, тя вече не е така видима за очите, но в това е и главната йопасност. Ние наричаме себе си християни, ние не се занимаваме с иконоборчество, ние въобще не се замисляме за това. Преди хиляда години нашите братя са проливали кръв, отстоявайки своите убеждения, а за нас това не представлява интерес. Ние сме топлохладни, ние сме равнодушни, ние сме лениви – ето какво е най-страшното.

Дяволът е хитър. С неговите старания съвременният човек бавно затъва в смрадното блато на греховете и даже не забелязва това. При това човек може да нарича себе си християнин, да посещава църквата, да чете някакви молитви и даже да не подозира, че той отдавна вече не е с Бога, а със сатаната. Мнозинството от нас изпадат в ерес, без да забелязват това, а всичко това е, защото ние лошо познаваме собствената си вяра. Не четем Евангелието, не четем Светите Отци, не изучаваме Писанието и Преданието, и в резултат се оказва, че нашата така наречена „православна” вяра – това е смес от истинска вяра с битово езичество, суеверия и още нещо. Тогава какви християни сме ние?

Ето всяка години се изрича и анатема към всички отстъпници и еретици, невярващи в свещените догмати на Църквата. Тази служба, трябва да напомни, преди всичко на нас, събралите се в Църква, за нашите заблуждения и грехове, те ни призовава да се замислим, да се разкаем и да повярваме.

Вярата е в сърцето на всеки човек, даже на този, който счита себе си за атеист, и всички ние слушаме нейния глас. Вярата ни зове към Христос и ние разбираме, че само един е пътят, който ни води към спасение, че всички останали пътища са лъжа и голяма заблуда е да мислим, че всички религии са равноценни в Божиите очи. Само Православието е истинската нерушима вяра. Никога не забравяйте за това, братя и сестри.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев